сп. Критика и хуманизъм | кн. 64, бр. 1/2026 | Норма и отклонение
водещи броя: Вероника Димитрова, Мария Мартинова, Симеон Кюркчиев, Мартин Канушев, кн. 64, бр. 1/2026, ISSN: 0861-1718
Съдържание
* Изданието е достъпно на български език.
Уводни думи
Настоящият брой на списание Критика и хуманизъм поставя проблема за взаимодействието между норма и отклонение в интердисциплинарен контекст, като аналитичната задача е да бъдат очертани социалните условия, които правят възможно това изследователско поле. Темата, изградена върху наследството на Ървинг Гофман и Чикагската школа, както и върху това на мислители като Жорж Кангилем и Мишел Фуко, позволява в определена научна перспектива правил(н)ото да бъде разбирано през неговото друго – отклонението. Тук нормата функционира в контраст с девиацията, но и обратно – девиацията е ефект на нормалното положение. Двете състояния са в непосредствено – и обратимо – отношение: реализират се едно през друго, въпреки че биват репрезентирани като отделени и самостоятелни феномени.
Модерната история ни показва, че от открояването, белязването и етикетирането на различието следват множество есенциализиращи практики – кодифицирането на престъпността, на лудостта, на сексуалността, на грижата за себе си, на етническото/расовото малцинство, а от това възникват и научните дискурси, които ги поддържат властово – на правото, медицината, психиатрията, психологията, сексологията, криминологията и т. н. Тези форми на знание, които не само дефинират и квалифицират, но и нормализират определени поведения, в крайна сметка спомагат за организацията на пространства, в които стигматизацията и маргинализацията се оказват характеристики на принудително наложен социален ред. В исторически план научните дискурси се ограничават до произвеждане на истината в два модуса: на нормалност и на девиантност. Проблемната ситуация, в която се намират те днес, поставя под въпрос самата форма на познанието, неговата рационалност, отношението субект–обект, адекватността на метода, валидността на резултатите. Това е фундаментална криза, но не заради (не)истинните твърдения на въпросните дискурси, а вследствие от социалните функции на власт и знание, които тези дискурси произвеждат.
Първият раздел в настоящия брой е озаглавен „Отклонение, легитимност и истина“. Той откроява връзката между истината и отклонението. В статията на Стоян Ставру „Процесът срещу Вале купа: Алиса в съня на съдията“ е засегнат болезненият въпрос за ограниченията на съдебната система по отношение на разкриването на истината, доколкото чрез своите действия персонажите в „Алиса…“ подриват логиката на съдебната система. Авторът обвързва това и с развитието на изкуствения интелект, което превръща езика в празна игра, в безсубектно и безотговорно дърдорене. Статията на Милена Якимова „Технологията на нарцистичния фантазъм и спиралата на жестокостта“ изследва политическата технология, чрез която се създава и стабилизира убеждението, че човек е бил несправедливо унижен от онези, които привижда като висшестоящи. През призмата на мислители като Арент, Шелер, Ницше и Бурдийо авторката проследява траекториите в търсенето на социално признание и начините, по които този стремеж се преобразува и инструментализира в ресантимент – отмъстително безсилие, което от своя страна поражда ценностна инверсия и въвлича общностите в „спиралата на жестокостта“. Статията на Станимир Панайотов „Фашист ли е субектът?: Дельоз и Гатари в руините на фашизма“ реконструира дельозианската критика на субекта, за да защити тезата, че следдельозианският субект не е просто имплицитно фашистки, а директно представлява фашистка форма на индивидуация. Панайотов показва как самата субективация (през семейството, психоанализата, капитализма) системно организира желанието срещу самото себе си, превръщайки фашизма от случайно събитие в рекурсивна вътрешна структура на субекта. Оттук бива изведен и следният залог: не е ли антифашизмът сам по себе си застрашен от имитация на фашистката структура, срещу която се бори?
Експертните дискурси попадат под внимателния поглед на авторите в броя. Раздел „Ненормативни хоризонти на грижата и увреждането“ е посветен на проблемите за живота с увреждане и грижата за хората с увреждане. Статията на Галина Гончарова и Гергана Мирчева „Хоризонти на живота с интелектуални увреждания в България: личен опит и родителски наративи“ съпоставя преживяванията на деца с умствена изостаналост и техните родители. Анализът показва как родителските нагласи се движат между страха от безизходното „падане“ в неизвестното и активисткия копнеж за по-справедлива социална система. Същевременно самите хора с увреждания отказват да се идентифицират с етикета „увреждане“ и се опитват да мислят бъдещето си през желанието за пътуване, любов, приятелство и труд. На свой ред статията на Боряна Бунджулова „Остаряване и грижа (предварително очертаване на едно възможно изследователско поле)“ разглежда пенсионирането и остаряването като форма на декласиране и обвързва преживяването на старостта с темата за самотата.
В раздела „Детето в капана на отклонението“ попадат две статии, изследващи процесите на проблематизиране и експертно обговаряне на девиантни прояви при децата в България, както и усилията за институционално решаване на набелязаните отклонения. Статията „…Зер, и те са граждани на тази страна!“ Начало на дискусията за децата с увреждания в България, 1895-1914 г.“ на Кристина Попова разглежда процеса на поява на експертните категории, описващи и регистриращи „аномалиите“ в развитието и способностите на децата в края на XIX и началото на XX век в България. От друга страна, в статията „Конструиране на проблематизираното детско поведение – власт, институции и детска субектност“ Здравко Ангелов се насочва към темата за агентността в един особен контекст – този на коригиращите и наказателни институционални практики спрямо децата с делинквентно поведение. В текста си авторът разглежда установените в правото институционални отговори на девиантни прояви у децата.
Секцията „Сексуалността в медицинските и популярните дискурси“ е посветена както на научните дискурси върху сексуалността по времето на социализма, разгледани през два случая – на сексуалността в напреднала възраст (Деница Ненчева) и на хомосексуалността (Стойо Тетевенски). В статията „„Ролята на жената е голяма“: Медикализация и рамкиране на отклонения на нормативната сексуалност в напреднала възраст по време на късния социализъм в България“ авторката изследва как медицината и сексологията през късния социализъм в България конструират представите за сексуалността в напреднала възраст. Попова показва, че експертните знания не само описват сексуалността, но и служат като инструмент за социално регулиране, насочен към поддържането на хетеросексуалния, брачен и репродуктивен модел на живот. В статията „Хуманизъм и хомосексуалност“ Стойо Тетевенски анализира научните представи за хомосексуалността в България между 1960 и 1989 г., като проследява развитието на сексологичните и психиатричните дебати по темата. Авторът показва, че хомосексуалността постепенно преминава от схващането за заболяване към по-сложен медицински и социален проблем, като същевременно остава обект на контрол и регулация. Статията на Марио Стоянов „(Хипер)сексуалност и границите на допустимото: нормализиране и (не)отклонение в дигиталната епоха“ разглежда начините, по които в разговорите в Ome.TV, публикувани в YouTube, участниците договарят и определят границите на сексуално приемливото чрез споделяне, оценки, хумор и стигматизация. Изследването подчертава, че въпреки по-голямата видимост и свобода на сексуалното изразяване онлайн половите неравенства и рискът от социални санкции продължават да структурират представите за „нормално“ и „отклоняващо се“ поведение.
Връзка между норма и отклонение в областта на художественото е изследвана в секцията „Норма, литература и книга“. В статията си „Моделиране в/на странната фантастика“ Ива Стефанова се фокусира върху параметрите на един жанр, заявяващ себе си като „отклонение“, това е жанрът на т. нар. странна фантастика (weird fiction). Тук границите на „странното“, „отклоненото“ са очертани посредством анализ на разказ от американския писател Томас Лиготи. На следващо място статията на Бояна Павлова „Отклонението от нормата в оформлението на каролингската ръкописна книга“ засяга неконвенционалните подходи в изкуството на книгооформлението от периода на Зрялото и Късно средновековие. Авторката демонстрира как контранормативните решения в оформлението на текста и изображенията към него надграждат текстовото съдържание в неочаквани посоки.
Секцията „Дебати върху понятията за етнос и раса“ включва една статия от Никола Венков-Роуз и Николай Кърков под заглавие „Раса и роми“. Тук авторите отправят критика към българските изследвания върху ромите най-вече по отношение на начините, по които тези изследвания си служат с понятието за етнос. На свой ред Венков-Роуз и Кърков предлагат замяна на термина етнос с този за раса и производната му расиализация.
Раздел „Дебюти“ се състои от две статии. Първата е на Екатерина Живкова под заглавие „Преживяване на алкохолизма в групите на анонимните алкохолици“. В нея авторката анализира формите на стигматизация и медикализация, произхождащи от жизнените динамики във въпросните групи. Втората е студентското изследване на Емили Бойкова, Виктория Димитрова, Деница Йорданова и Михаела Стоилова и е озаглавена „(Не)разбирането на „джендър пропагандата“ в българския контекст“. Авторите проследяват превръщането на термините „джендър“ и „джендър пропаганда“ в „празни означаващи“ – реторични инструменти без фиксирано значение, запълвани с тревожност и социално безпокойство.
На последно място в броя е поместена рецензия за книгата на Димитър Вацов Българският Чернобил. Археология на моралната нищета (2026). В нея Момчил Методиев поставя основателното питане дали изследователят може да остане равнодушен пред бездействията на режима, поставящи гражданите пред екзистенциална опасност. Броят завършва с библиография на преведените на български език произведения от Жил Дельоз. Библиографията е съставена от Станимир Панайотов по повод стогодишнината от рождението на френския философ и тридесетгодишнината от смъртта му.
Отклонение, легитимност и истина
Процесът срещу Вале Купа: Алиса в съня на съдията
Abstract: The article examines the final chapters of Alice’s Adventures in Wonderland, analysing the specific emphases Lewis Carroll places on the conduct of the trial: Alice’s hunger, which turns into a „preclusive“ force propelling the proceedings forward and ultimately leading to the termination of the „case“; the role of the court „writers“ (jurors) in recording the production of evidence; the organisation of the spontaneous unrest of the guinea-pig audience through the use of hemp sacks; and the King’s ability to interpret „empty“ witness testimony and anonymous letters formulated in poetic form. The analysis foregrounds the functioning of legal norms as linguistic rules and the impact of the grammar of speech on the legitimacy of legal norms. It concludes by considering the King and the Queen as literary figures that serve as testing grounds for the problems posed by the incursion of artificial intelligence into the realm of adjudication.
Keywords: Alice; trial; legal norms; play; Wonderland; absurdity
Технологията на нарцистичния фантазъм и спиралата на жестокостта
Abstract: The text is driven by the following questions: what makes factual truth vulnerable both to falsification and to total disregard? Can we explain the fragility of factual truth by the technological affordances of social media and their fragmenting effects of microtargeting and attention monetization? What effects does the ignoring of factual truth have on social identities, and what social mechanisms activate those effects? In search of answers, the text examines the political technology behind the creation of the „narcissistic fantasm“ — the belief that one has been unjustly humiliated by those perceived as superior. This political technology exploits the search for social recognition, instrumentalizes a discourse of self-pity, incites a victim self-perception, and transforms that self-perception into collective ressentiment. Through the interpretive frameworks of Arendt, Scheler, Nietzsche, and Bourdieu, the text outlines the relation between the quest for recognition and narcissism in the emergence of ressentiment.
Keywords: social recognition, narcissistic fantasy, free action, ressentiment, value inversion
Фашист ли е субектът?: Дельоз и Гатари в руините на фашизма
Abstract: In this article, I first briefly reconstruct Gilles Deleuze’s views on the subject in order to elaborate on the problem of the sociopolitical nature of the subject after Deleuze’s philosophy of difference. After reviewing Deleuze’s early reading of the subject and subjectivity, I address the question of whether the subject is normal, and move on to summarize Deleuze’s later views on both desire and the subject/subjectivity in his work with Félix Guattari in Capitalism and Schizophrenia, as well as connecting his analysis of the subject to the practices of micropolitics and antifascism. This leads me to my second and ultimately speculative question: Is the subject a fascist, or a fascist structure of individuation? My main claim is that the entire life and critical path of Deleuze’s philosophy is reducible to an impersonal antifascism, which he reveals most vividly towards the end of his life, by showing, especially with the help of Guattari, that the very structure of the subject can be both an agent and victim of fascist desire. The radical hypothesis is that something has changed in the conditions of the post-Deleuzean subject and that it is now fascist, and it is precisely in this sense the subject is abnormal and has the essential structure of deviation from the virtual conception of the „human“.
Keywords: subject, subjectivity, desire, fascism, Gilles Deleuze, Félix Guattari
Ненормативни хоризонти на грижата и увреждането
Хоризонти на живота с интелектуални увреждания в България: личен опит и родителски наративи
Abstract: This article explores perceptions of the future among people with intellectual disabilities in Bulgaria through the dual perspective of their personal narratives and parental accounts. The analysis draws on biographical interviews, focus groups, and participant observation conducted between 2016 and 2024. The theoretical framework combines disability studies, the concepts of crip time and alternative temporalities, and the ethics of care. The article examines how parental visions of the future are situated between fear and hope, and between support for their children’s autonomy, on the one hand, and paternalism, on the other. At the same time, the narratives of young people with intellectual disabilities reveal their experiences of stigmatization, their complex dependencies on parental care, and the scenes of a desired future in which they situate their understandings of themselves and their place in the world. Particular attention is paid to the limitations of the Bulgarian social welfare and healthcare systems, as well as to the tensions between “normal” and alternative conceptions of the “good life”. The analysis identifies different horizons of the future – normative, activist, and symbiotic – and highlights convergences and divergences between parental expectations and the aspirations of young people with intellectual disabilities regarding work, friendships and intimate relationships, mobility, and participation in community life.
Keywords: intellectual disabilities, visions of the future, ethics of care, institutional deficits, good life
Остаряване и грижа (предварително очертаване на едно възможно изследователско поле)
Abstract: Questions about the specific nature of the lifeworld – or rather the lifeworlds – of „older“ people—about how loneliness affects aging and vice versa, and about who cares for them—would outline the contours of a possible research field as part of a larger project on social inequalities. This project would thematize losses as a significant social phenomenon through the perspective of declassed social actors in various spheres of practice, who have lost material and/or symbolic resources, as well as prospects for the future, meaning, and hope. My inspiration for studying this issue came from the interview “Loneliness” in the corpus of texts The Weight of the World by Pierre Bourdieu and his team of researchers, where the central problem is the withdrawal of the state from its responsibilities under conditions of the unlimited dominance of neoliberalism (“neoliberal governability”) in the last decade of the past century and the first decades of the new one. Considering retirement and aging, in most cases, as a specific form of declassing (falling out, exclusion from society) leads to Simmel’s definition of declassing, linked to the consumption of support mechanisms, social assistance, and services. Social services, however, are themselves tied to an assessment of the needs of candidate-users according to criteria that select cases, creating preconditions for inequalities and another type of exclusion—remaining below the threshold, ending up on waiting lists. My hypothesis is that this is a case of a particular declassing within declassing, based on the relative (relational) possession of different forms of capital (health status, financial and material security, close social environment, etc.) compared to other cases.
Keywords: aging; loneliness; declassing; social services; decentralization in the provision of social services
Детето в капана на отклонението
„…Зер, и те са граждани на тази страна!“ Начало на дискусията за децата с увреждания в България 1895–1914 г.
Abstract: The article focuses on the two decades from the mid-1890s to the period of the wars of 1912–1918, when the first attempts in Bulgaria were made to define mental disability and the topic of children with disabilities began to appear in specialized publications. During this pre-institutional stage, Bulgaria had no specialized institutions, and families were primarily responsible for these children. The construction of normality and its boundaries, the classification of children, and the identification among them of the “abnormal” were perceived as an important part of the Bulgarian modernization project. The discussion of children with disabilities in the Bulgarian medical, pedagogical, and legal press adopted the main notions, ideas, concepts, and norms from international exchange and practice. The dominant approach promoted the segregation of these children into special classes, schools, and institutions, while even arguments for their equal rights as citizens did not question this separation.
Keywords: history of education, children with disabilities, segregation, social exclusion, citizenship
Конструиране на проблематизираното детско поведение – власт, институции и детска субектност
Abstract: The article analyzes the institutional construction of delinquent and problematic childhood behavior in the Bulgarian context through a synthesis of Foucauldian theory of power and the new sociology of childhood. It examines how legal and institutional regimes shape three analytical child positions: socially accepted behavior, delinquent behavior, and institutionalized delinquency. Delinquency is understood as a socially produced position within a continuum of care, control, and sanction, as well as in terms of the tension between institutional regulation and limited child agency.
Keywords: sociology of childhood, agency, social construction, institutional regulation, Foucauldian theory
Сексуалността в медицинските и популярните дискурси
„Ролята на жената е голяма“: Медикализация и рамкиране на отклонения на нормативната сексуалност в напреднала възраст по време на късния социализъм в България
Abstract: The text analyses the medicalisation of deviations of normative sexuality in the fields of medicine and sexology during late socialism in Bulgaria, which are usually defined as a taboo topic which looms over the socialist exemplary publicity. Both state interventions, and most of the scholarship in the humanities and the social sciences are focused on the categories of youth and active age, which were the main targets of regulation and concern in that respect. However, what happens to those who have already passed their (re)productive prime and have presumably entered the stream of family life? The study proposes an approach to tracing the discursive framing of „senile sexuality“, which oscillates between the poles of age-normal manifestations, pathological processes and deviant behaviours. Their problematisation aims at outlining prescriptions and expectations that permeate age and gender categories, while at the same time constructing an expert „psychology of the couple in crisis“.
Keywords: „senile sexuality“, medicalisation, sexology, normative sexuality, Late socialism
Хуманизъм и хомосексуалност
Abstract: The article examines scientific discourses on homosexuality in the People’s Republic of Bulgaria between 1960 and 1989. The study aims to reconstruct the conceptualization of homosexuality in sexology and social sciences and to place the battles around its significance in the context of the biopolitical rationality of the socialist regime of social reproduction. To this end, scientific and popular science works are analyzed, raising questions related to reproduction – whilst turning sexuality into a field of research and intervention. The article traces the establishment of sexology, which constructs homosexuality as a medical problem. The analysis demonstrates the instability and heterogeneous understandings of homosexuality. It outlines two discursive lines of homosexuality – as incurable and curable – which produce their own logics of transgression: a) the depathologization of homosexuality as a normal variant of human sexuality, and b) the blurring of the line between heterosexuality and homosexuality as a constitutive, unchangeable element in humans.
Keywords: biopolitical regulation of sexuality, history of sexology, socialism in Bulgaria, medicalization of homosexuality
Сексуалност и границите на допустимото: нормализиране и (не)отклонение в дигиталната епоха
Abstract: This article examines how the boundaries of sexual „normality“ are publicly negotiated in Ome.TV conversations published on YouTube. Based on a thematic analysis of 17 Bulgarian-language videos, the text explores three recurrent mechanisms: intimacy as a normative test, infidelity as a field of justification and conditional forgiveness, and the scandalous story as a source of visibility and symbolic capital. The central argument is that sexual normativity in this genre is not given in advance but is produced in real time – through questioning, hesitation, moral framing, and self-explanation. Gender asymmetry emerges as a key axis along which stigma and permissibility are unevenly distributed.
Keywords: digital intimacy; sexual norm; deviation; normalization; gender asymmetry
Норма, литература и книга
Моделиране в/на странната фантастика. За "Бележки относно писането на ужаси": един разказ от Томас Лиготи
Abstract. This article explores the relationship between the genre of weird fiction and horror literature, examining the mechanism by which weird fiction simultaneously incorporates and deviates from the genre models, norms and conventions of horror fiction. The article maintains that the relationship between weird fiction and the other genres in the field of fantastic literature (science fiction, fantasy, horror, gothic literature, etc.) is expressed through this mechanism of simultaneous incorporation and deviation of models but the exact process through which it is realized is unique to each individual weird fiction text. Thus, the topic is discussed through the analysis of Thomas Ligotti’s short story „Notes on the Writing of a Horror: A Story“.
Keywords: weird fiction, genre, modelling, Thomas Ligotti, fantastic literature, horror
Отклонението от нормата в оформлението на каролингската ръкописна книга като етап от развитието на неконвенционалните типографски подходи в изкуството на книгата
Abstract: The Carolingian Renaissance introduced a clearly defined standard in the layout of manuscripts. A comparative analysis of two 9th-century copies of the astronomical poem „Phenomena“ by the ancient Greek poet Aratus focuses on three aspects that are important for the art of the book and typography: how different these two visual interpretations of the same text are, how the deviation from the norm in one manuscript adds new content on a visual level, and how this unconventional approach to the layout of the medieval manuscript is part of the evolution of experimental forms of typography, which began before the Common Era and continues to the present day.
Keywords: manuscript, Carolingian Renaissance, book layout, unconventional layout approaches, experimental typography, art of the book
Дебати върху понятията за етнос и раса
Раса и роми: от „етническа дискриминация“ към расови режими в българското общество
Abstract: This article introduces theories of race to the study of “ethnic relations” in Bulgaria. Our starting point is that the dominance of the category of “the ethnic group” across the Bulgarian social sciences renders invisible and normalises the structural relations of power invested in the systemic exclusions of racialised groups such as “the Roma”. This “ethnic discourse” is unable to name and theorise power inequalities suffusing the social at both the macro-level of racial regimes and the micro-level of everyday interactions. Rather than imposing the notion of “race” on the Roma and Romani communities, we invoke concepts such as “racialisation”, “racial regimes”, and race as a “technology for structuring affect”. While balancing the perspective of Black Marxism, with its understanding of racism as the production of disposable life, against authors inspired by the affective turn, the article sets these two theoretical traditions in dialogue with a wealth of Bulgarian research on “the Roma”, such as on social inequalities, exclusion, and “integration”. We contend that race-theoretical approaches have the capacity to reinvigorate not just the scholarly, but also political debate in Bulgaria.
Keywords: race theory; minorities; discrimination; prejudice; Gypsies; racism; antigypsyism
Дебюти
Преживяване на алкохолизма в групите на Анонимните алкохолици: Стигма и медикализация в България
Abstract: This article explores the relationship between medicalization and stigma in the context of Alcoholics Anonymous (AA) groups in Bulgaria. Drawing on qualitative interviews with AA members, the study examines how alcoholism is interpreted and experienced at the intersection of medical, social, and personal understandings of the condition. The analysis focuses on the dynamics of self-stigma and public stigma and on the ways individuals manage their stigmatized identity in everyday interactions. Special attention is given to the role of anonymity and collective identification within AA. The findings suggest that AA functions as a protective social space that enables members to reinterpret alcoholism as a disease, while simultaneously reinforcing certain boundaries between the community and the broader society. In this sense, the interaction between medicalization and stigma produces ambivalent effects, contributing both to the reduction and the reproduction of stigma.
Keywords: Alcoholics Anonymous (AA); alcoholism; Bulgaria; stigma; medicalization; anonymity
(Не)разбирането на „джендър пропагандата“ в българския контекст
Abstract: The discourse surrounding “gender propaganda” in Bulgaria has emerged as a contentious topic shaped by political, cultural, and ideological factors. This study critically examines the term’s misinterpretation, particularly in the context of public debates, legal frameworks, and media narratives. By exploring historical perspectives, legislative developments, and populist rhetoric, the research reveals how the term has been strategically deployed to advance exclusionary policies and moral panic. Employing qualitative methods, including semi-structured interviews, the study highlights the societal divisions and misinformation fueling resistance to gender equality initiatives. The findings contribute to broader discussions on political homophobia, propaganda, and the manipulation of identity politics in post-socialist contexts.
Keywords: Post-socialist Bulgaria; Eastern Europe; LGBTQ+; Sexuality; Gender; Gender Propaganda; Populism; Identity Politics
Рецензии
Когато изследователят не може да остане равнодушен… (Рецензия на Българският Чернобил. Археология на моралната нищета от Димитър Вацов. Поредица „Минало несвършено“. Институт за изследване на близкото минало и Сиела, София, 2026)
Библиография
Жил Дельоз: Библиография на български език (1991-2027)
По повод 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Жил Дельоз (1925-1995)
- Книги
Дельоз, Жил. Различие и повторение. Прев. Ирена Кръстева и Владимир Градев. София: Критика и хуманизъм, 1999. 400 стр. ISBN 9545870435.
Дельоз, Жил. Иманентността: Живот… Прев. Боян Манчев. София: Метеор, 2025. 44 стр. ISBN 9786197291391.
Дельоз, Жил. Перикъл и Верди: Философията на Франсоа Шатле. Прев. Боян Манчев. София: Метеор, 2025. 64 стр. ISBN 9786197291414.
Дельоз, Жил. Лекции за живописта (март-юни 1981). Съст. Давид Лапужад. Прев. Веселин Праматаров и Тодорка Минева. София: Сонм, под печат 2026.
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. Що е философия? Прев. Росен Русев. София: Критика и хуманизъм, 1995. 375 стр. ISBN 9545870141.
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. Анти-Едип: Капитализъм и шизофрения, т. 1. Прев. Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2004. 540 стр. ISBN 9545871024. (Второ издание: София: Критика и хуманизъм, 2025. 558 стр. ISBN 9789545872730.)
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. Кафка: За една малка литература. Прев. Тодорка Минева. София: Сонм, 2009. 150 стр. ISBN 9789548478984.
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. Хиляда плоскости: Капитализъм и шизофрения, т. 2. Прев. Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2009. 736 стр. ISBN 9789545871337. (Второ издание: София: Критика и хуманизъм, 2027.)
- Откъси от книги
Из Критическата философия на Кант (1963):
Дельоз, Жил. „Критическата философия на Кант: учението за способностите“. Прев. Стефан Димитров и Ивайло Димитров. Философски алтернативи: Списание на Института по философски изследвания при БАН 1 (2010): 3-15. ISSN 0861-7899. София: Институт по философски изследвания, Българска академия на науките. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=215836.
Из Пруст и знаците (1964):
Дельоз, Жил. „Пруст и знаците: образът на мисленето“. Прев. Александър Лозев. Летература: Списание за култура, политика, поезия и проза 15 (1997): 50-52. ISSN 1310-6988. София: Фондация „Отворено общество“.
Дельоз, Жил. „Пруст и знаците“. Прев. Тони Николов. Култура: Месечник за изкуство, култура и публицистика 9 (ноември 2022): 12-14. ISSN 0861-1408. София: Фондация „Комунитас“. https://www.kultura.bg/issue/kultura-20221220104837.pdf. (Онлайн: https://kultura.bg/article/1249-prust-i-znacite. 22.11.2022.)
Из Ницше (1965):
Дельоз, Жил. „Ницше“. Прев. Лидия Денкова. 2025. София: Нов български университет. https://e-edu.nbu.bg/course/view.php?id=13365.
Из Логика на смисъла (1969):
Дельоз, Жил. „Три образа на философи [в древногръцката философия]“. Прев. Александър Лозев. ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ: Списание за ученици 3 (1991): 32-35. ISSN 0861-4644. София: Критика и хуманизъм.
Дельоз, Жил. „Алиса, или езикът на парадоксите [Алиса в страната на чудесата от Луис Карол]“. Прев. Александър Лозев. Език и литература: Списание за общодостъпно разглеждане на езика, литературата и народния бит 2 (1996): 107-113. ISSN 0324-1270. София: Дружество на филолозите слависти в България.
Дельоз, Жил. „Трета серия: За пропозицията“. Прев. Любен Каравелов. Сайт на Любен Каравелов (2004). Архивирано в: The Internet Archive (28.06.2010). https://web.archive.org/web/20100628221240/http://luben.unixsol.org/translations/deleuze/proposition/index.html.
Дельоз, Жил. „Идеалната игра“. Прев. Лидия Денкова. Език и публичност 11 (2022): 138-143. ISSN: 2367-5756. София: Департамент „Философия и социология“, Нов български университет. https://sophy.nbu.bg/download/departamenti/filosofia-i-sociologia/publications/ezik-i-publichnost/ezik-i-publichnost-kn-11-1.pdf.
Дельоз, Жил. „Симулакрум и антична философия“. Прев. Лидия Денкова. 2023. София: Нов български университет. https://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/1115456/mod_resource/content/1/Platon_i_simulacrum_MOODLE.doc.
Дельоз, Жил. „Двадесет и първа серия: За събитието“. Прев. Боян Манчев. В: Боян Манчев, Vita sub specie æternitatis, 131-137. София: Метеор, 2025. ISBN 9786197291407.
Из Спиноза (1980):
Дельоз, Жил. „От Спиноза. Практическа философия“. Прев. Боян Манчев. В: Боян Манчев, Vita sub specie æternitatis, 147-148. София: Метеор, 2025. ISBN 9786197291407.
Из Анти-Едип (1972):
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. „Желаещите машини“. Прев. Жана Дамянова, ред. Галина Ташева. Социологически проблеми 1-2 (1997): 56-71. ISSN 0324-1572. София: Институт по социология, Българска академия на науките. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=2652.
Из Кафка (1975):
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. „Какво е една малка литература?“ Прев. Мария Каро [Мария Добревска], ред. Ирина Марчева. Литературен вестник 9 (07-13.03.2001): 12-13. ISSN 1310-9561. София: Фондация „Литературен вестник“ и НБУ. https://drive.google.com/file/d/1FpKHdW9flJGOSjTqDvnaSDN6YFOOhUSV/preview?format=.pdf.
Из Хиляда плоскости (1980):
Из Кино 2 (1985):
Дельоз, Жил. „Мисъл и кино“. Прев. Лидия Денкова. Във: Философска естетика II. Въпроси и отговори за изкуството в две теми: Кино и Театър. Учебно помагало към курсовете GENB029 Естетика и теория на изкуството, ОООК005 Естетика, PHIB638 Философска естетика, 19-21. Съст. Лидия Денкова. София: Издателство на Нов български университет, 2021. ISBN 9786192331788. https://publishing-house.nbu.bg/download/philosophskata-estetika-ii.pdf.
Из Фуко (1986):
Дельоз, Жил. „Стратегиите на нестратифицираното: мисленето на външното (власт)“. Прев. Антоанета Колева. В: Мишел Фуко. Власт: Антология, 124-145. Съст. Антоанета Колева и Деян Деянов. София: Критика и хуманизъм, 1997. ISBN 9545870311.
Из Що е философия? (1991):
Дельоз, Жил, Феликс Гатари. „Начало на главата „Равнина на иманентност“ от Що е философия?“. Прев. Боян Манчев. В: Боян Манчев, Vita sub specie æternitatis, 187-193. София: Метеор, 2025. ISBN 9786197291407.
Из За живописта (2023):
Дельоз, Жил. „Из Лекции за живописта (март-юни 1981)“. Прев. Тодорка Минева. Литературен вестник 29 (24-30.07.2024): 9-10. ISSN 1310-9561. София: Фондация „Литературен вестник“. https://litvestnik.com/wp-content/uploads/2024/07/LV-29_web.pdf.
III. Статии, лекции, семинари
Дельоз, Жил. „Що е диспозитив?“ Прев. Антоанета Колева. В: Мишел Фуко. Власт: Антология, 115-122. Съст. Антоанета Колева и Деян Деянов. София: Критика и хуманизъм, 1997. ISBN 9545870311.
Дельоз, Жил. „Лекция за музиката“. Прев. Олга Николова. Литературен вестник 24 (21-27.06.2000): 4-5. ISSN 1310-9561. София: Фондация „Литературен вестник“ и Нов български университет. https://drive.google.com/file/d/1_u84S8d1WOtIYUQgr9LHt-qp-Hw2vw8o/preview?format=.pdf.
Дельоз, Жил. „Постскриптум върху обществата на контрола“. Прев. Антоанета Колева. В: Социологията като шанс: Текстове за студенти по учебната дисциплина „Въведение в социологията“, 396-401. Съст. Лиляна Деянова. София: Изток-Запад, 2004.
Дельоз, Жил. „Актуалното и виртуалното“. Прев. Дарин Тенев. Литературен вестник 30 (07-13.10. 2009): 7. ISSN 1310-9561. София: Фондация „Литературен вестник“. https://drive.google.com/file/d/115xo95qNNsOpLWAsUTvjfxtXa_pwpVJm/preview?format=.pdf.
Дельоз, Жил. „Бартълби, или формулата“. Прев. Антоанета Колева. В: Джорджо Агамбен, Жил Дельоз, Хърман Мелвил. Бих предпочел да не, 75-126. Съст. Антоанета Колева. ISBN 9789545872693. София: Критика и хуманизъм, 2025.
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. „План-програма за желаещите машини“. В Анти-Едип: Капитализъм и шизофрения, т. 1, 511-540. Прев. Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2004. ISBN 9545871024. (Второ издание: В: Анти-Едип: Капитализъм и шизофрения, т. 1, 527-558. София: Критика и хуманизъм, 2025. ISBN 9789545872730.)
Дельоз, Жил. „От курса върху Спиноза (1980-1981)“. Прев. Боян Манчев. В: Боян Манчев, Vita sub specie æternitatis, 138-146. София: Метеор, 2025. ISBN 9786197291407.
Дельоз, Жил и Феликс Гатари. „Май ’68-ма не се състоя!“ Прев. Момчил Христов. Култура: Седмичник за изкуство, култура и публицистика 18 (16.05.2008): 10. ISSN 0861-1408. София: Фондация „Пространство Култура“. https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/14259.