сп. Критика и хуманизъм | кн. 63, бр. 2/2025 | Прагматизмът и неговият отзвук
водещи броя: Георги Илиев, Милена Якимова, Димитър Вацов, кн. 63, бр. 2/2025, с. 388, ISSN:0861-1718
Съдържание
* Изданието е достъпно на български език.
Уводни думи
Този брой на списание Критика и хуманизъм е посветен на прагматизма – бил той класически американски; късен при Витгенщайн и Рорти; европейски прагматизъм най-вече в рамките на италианския авангард; социологически прагматизъм при последователите на Джон Дюи и Джордж Хърбърт Мийд; епистемологичен и семиотически, както и много други варианти на това движение в съвременната наука и култура. Движението закономерно започва в оживеното американско общество през XIX век след Гражданската война. Икономическият подем се съчетава със стремежа на американците да изнамерят свой философски метод, който да отговаря на новите тенденции в обществото и в американската академична среда. В началото на 70-те години на XIX век група млади хора с философска нагласа започнали да се срещат редовно. Между тях били Чарлс С. Пърс и Уилям Джеймс. Те се нарекли Метафизичен клуб, като това название има доста сложно отношение към техните намерения. По-късно Пърс си спомня следното: „(…) нарекохме се – донякъде иронизирайки и донякъде съпротивлявайки се – „Метафизичен клуб“, тъй като агностицизмът беше на гребена на вълната и се мръщеше отвисоко на цялата метафизика“ (Peirce 1998, Essential Peirce, p. 399). Направили са го, за да отправят критика към традицията на западната метафизика – към есенциалисткото мислене, към непреодолимата пропаст между възприятието и разума, между действието и мисленето. Те ѝ противопоставят своя континуализъм и процесуализъм, изразени чрез понятия като „чист опит“ (Джеймс) и „семиозис“ (Пърс). Прагматизмът се утвърждава, съобразно превода на гръцкото πράγμα, като „философия на действието“ (Джеймс) или като „философия на поведенията, навиците и реакциите“ (Пърс).
Преди да се съсредоточим върху философията на действието обаче, трябва да отбележим, че срещу нея има множество възражения – особено от политически напрегнатия двайсети век. Уилям Джеймс казва, че истината е „разменната стойност“ на една идея и тази теория за истината напомня на мнозина за меркантилност и безогледна практичност. Бихме могли да отбележим само накратко някои критики от страна на социалната критическа теория. Критиките започват още от Макс Хоркхаймер, отправени към философията на едно общество, което няма време за рефлексия. Доста по-систематично те са проведени у Луи Алтюсер (Althusser, 2016), който обвинява прагматизма в склонност към прибързани отговори и податливост към властващата идеология. Но такива неразбирателства, когато не са прибързани етикетирания по метода единствено на аналогията, се дължат на фини методологически разлики, а не на принадлежността на прагматизма към политически лявото или към дясното.
Прагматистката максима е определена от американския философ Чарлс С. Пърс през 1878 г. Тя гласи следното: „Като разсъждаваме върху ефектите на даден обект, които е възможно да имат практически последици, ние разбираме обекта на нашата концепция. Тогава концепцията ни за тези ефекти е цялата ни концепция за обекта“ (Peirce, 2022, pp. 153-154). Самата максима е донякъде подобна на прословутия Бръснач на Окам – една дефиниция не бива да включва излишни същности, както твърди средновековният логик Уилям от Окам (Ockam, 2002). Прагматистката максима обаче има отзвук и интерпретации, отиващи далеч отвъд познавателното (епистемологическото) ѝ значение. Тя дава началото на цяло течение сред философи и автори от сферата на социалните науки, което се основава върху това, че по-простото е по-ефективно; че една социална ситуация може да бъде изследвана само „отдолу“, а не чрез предварително постановяване на принципи. Според Джон Дюи, когато нашите навични вярвания бъдат блокирани, тогава започва мисленето. Такова е и динамичното понятие за научно изследване на Дюи – изследването не разтваря бездна между метод и материал, те са процесуално свързани; научните методи на изследване са едновременно морални и природни (Dewey, 2001). Това дава една работеща методология за социалните науки и науките за образованието.
Сходни теми биват подемани многократно от други философи и социални мислители. Лудвиг Витгенщайн твърди, че между правилото и неговото прилагане има континуалност. Според него всяка езикова (в най-общия смисъл знакова) употреба променя правилата на своя език (Wittgenstein 1988). Според Ричард Рорти всяка общност и всяка инициатива гради свой речник, който може да бъде преведен, но не и докрай анализиран (Rorty, 1998a); настоява също, че консенсусът и солидарността често пъти имат предимство пред епистемологичното потвърждение (Rorty, 1998b). Затова в този брой на рецепциите на прагматизма в различни социални теории е посветено специално внимание.
Прагматизмът има дълга история в България – от първите опити за представянето на доктрината преди девети септември 1944 г., до съвременните занимания със семиотиката на Пърс, с езиковите игри на Лудвиг Витгенщайн, с Ричард Рорти, с отношението между критическата теория на Юрген Хабермас и прагматизма, социологическите изследвания съвместяващи прагматизъм и етнометодология и т.н. Проблем е това, че епистемологическата и семиотична линия се развива отделно от социологическата и социално критическа линия и комуникацията между двете е твърде рядка. Но това може да се промени! Вярваме, че този том на сп. Критика и хуманизъм начева тъкмо такава промяна.
След настоящия брой, ще бъде издадено негово продължение в следващ тематичен брой. Така че очаквайте Прагматизмът и неговият отзвук II, където ще намерят място непубликувани тук текстове, както и някои нови текстове.
Подборът на този брой е разнороден, но все пак трябва да направим някои акценти. Най-напред имаме един текст, чиято световна премиера е в нашия брой и затова го публикуваме като билингва – текста на японския философ Юджи Нишияма; преведохме го на български, тъй като броят е българоезичен, но го публикуваме и в оригинал на английски език. След тази уговорка, нека погледнем тематичните ядра в броя.
Първия модул нарекохме Епистемологически и семиотичен прагматизъм. Ако се обърнем към творчеството на Чарлс Пърс, епистемологията е в учението за потвържденията на различните типове логически изводи (инференции), а семиотиката е новата наука, която той създава. Но в публикуваните статии има много повече. Започваме с текста на италианския прагматист Джовани Мадалена „Научен и не-сциентистки: богатият реализъм на прагматизма“. Статията откроява понятието на класическите прагматисти за реалност, като динамично и постоянно развиващо се понятие, което е съставено от различни модалности и не се ограничава до актуалното и материалното. Пак с фокус върху реалността Димитър Щ. Димов в своя текст „Прагматистката максима между увереността и критическото съмнение“ се противопоставя на онези критики на прагматизма, които го обвиняват в субективизъм и релативизъм, като реконструира внимателно понятието на Пърс за „развиваща се реалност“, както и неговите редакции на прагматистката максима. Георги Илиев пък разглежда перспективизма като приложим към философията на Пърс. Той търси обяснение на отказа на американския семиотик да формализира напълно своята логика, като също така проучва статута на моралните твърдения при него. Текстът на Яким Петров е озаглавен „Континуум и срез: философско изслушване на Дельоз и Бадиу (с постоянно позоваване на Чарлс С. Пърс)“ – със скрита препратка към Киркегор в заглавието. Яким Петров се опитва да сговори тримата мислители, които традиционно са смятани или за далечни помежду си, или за философски противници, и го прави с помощта на математика Фернандо Саламеа. Мартина Минева в „Абдукция vs. абдуктивна инфукция: от демаркация към отношение“ предлага оригинална формализация на Пърсовата абдукция (правилното досещане като логически извод). Текстът съдържа чудесен пример за изнамирането на елиптичната орбита на Марс от страна на астронома Йохан Кеплер, както и едно обещание за диалог между Деан Деянов, Димитър Вацов, Дарин Тенев и… Пърс. Тодор Полименов разглежда отношението между „езиковите игри“ и всекидневната практика при късния Лудвиг Витгенщайн.
Вторият модул е Социологически и социално критически прагматизъм. В своята статия „Що е социално действие: по Джордж Хърбърт Мийд и Джон Дюи“ Милена Якимова разглежда Дюи като критик на модела стимул – реакция и на разделението между организъм и среда. Якимова се опитва да приложи инструментите на процесуалния функционализъм на Дюи и Мийд за описването на злосторничеството не като болестна социопатия, а като социална корелация. Александър Феодоров изследва етиката на класическия американски прагматизъм и нейния основен представител Джосая Ройс. Със своите странно звучащи регулативни етически понятия като „преданост към предаността“, „международно застраховане“ и „провинциализъм“ – последното означава обозримост и добронамереност в обществения живот – Ройс зазвучава съвременно. Владимир Пачеманов в „Прагматизмът, историята и модусите на опрощаване на Робърт Брандъм“ изследва опита на съвременния американски прагматист да съчетае хегелианската диалектика с достиженията на прагматизма. „Прагматизиране на практическия разум? Универсализмът на Хабермас и гравитацията на контекста“ на Меги Попова представя етиката на Хабермас между полюсите на трансцендентализма, процедурализма и прагматизма. Давид Кюранов прилага образователният модел на Герт Биеста към едно изследване за българското училище. Светла Маринова се занимава със „социологията на загубата“ и нейната диагностична и евристична стойност. Станул Грозев проследява рецепцията на прагматизма в България преди 09.09.1944 г. Той навлиза първоначално през образователните възгледи на Дюи и Джеймс, а по-късно и в противопоставените мнения на Иван Саръилиев и Димитър Михалчев.
В третия модул Речевите актове и техните ефекти са включени само два текста, но те заслужават своето специално място. Първата статия е на Юджи Нишияма, която излиза, както казахме, като билингва на български и английски. Тя е посветена на лъжата и нейното значение от Платон и Августин, през Монтен, Хана Арент, Жак Дерида, та чак до „епохата на пост-истината“. Заглавието е „Творческата и зловеща сила на лъжата: философия и политика на неистината“ („The Creative and Sinister Power of Lying: The Philosophy and Politics of Falsehood“). На второ място е студията на Димитър Вацов „Модалната аналитика на Дарин Тенев (студия върху монографиите на Тенев Три лекции върху Хайдегер. Модалност и ииндексичност в Битие и време и Лабиринтът на модалностите)“. Авторът разглежда теоретичните концепции на Тенев на фона на своята радикална прагматика и на модалната онтология на Боян Манчев.
Несъгласията с идеите на прагматизма са изразени в Критики към прагматизма. Статията на Евгени Латинов се занимава с критиките на Бъртранд Ръсел към понятието на Джеймс за истина и на Дюи за изследване. Васил Видински в своя текст предлага едно доста сложно построение. Чрез кратък преглед на цялата западна философия от деветнайсети и двайсети век, Видински поставя под съмнение теорията на прагматизма за истината, неговата способност да предвижда бъдещето (да „абдуцира“), както и способността му да се освобождава основателно от много знания, за които се смята, че нямат ефекти.
В Рецензии и събития е публикувана откриващата лекция на проф. Иван Младенов за Институт за изучаване на американска философия и семиотика, озаглавена „Идея, отношение и точност“. Тук са също рецензиите на Ребека Джили за книгата на Джовани Мадалена Философия на жеста и на Боян Знеполски за сборника Дигитални неравенства, съставен от Румяна Стоилова.
Очакваме продължение на този брой поради големия интерес към темата!
Библиография
Althusser, L (2016) Reading Capital: The Complete Edition. New York: Verso.
Dewey, J. (2001) Choveshka priroda i povedenie. Trans. E. Stanoeva. Sofia: Kritika i humanizam [Дюи, Дж. (2001) Човешка природа и поведение. Прев. Е. Станоева. София: Критика и хуманизъм].
Ockam, W. (2002) Izbrano. Trans. G. Kapriev. Sofia: LIK [Окам, У. (2002) Избрано. Прев. Г. Каприев. София: ЛИК].
Peirce, C. (2022) Izbrani sachineniya. Trans. A. Feodorov. Sofia: Iztok-Zapad [Пърс, Ч. (2022) Избрани съчинения. Прев. Ал. Феодоров. София: Изток-Запад].
Peirce, C. (1998) Essential Peirce, Vol. 2. Indiana University Press.
Rorty, R. (1998a) Filosofiyata i ogledaloto na prirodata. Trans. N. Tosheva. Sofia: Nauka i izkustvo [Рорти, Р. (1998a) Философията и огледалото на природата. Прев. Н. Тошева. София: Наука и изкуство].
Rorty, R. (1998b) Sluchaynost, ironiya i solidarnost. Trans. I. Merdzhanova. Sofa: Kritika i humanizam [Рорти, Р. (1998b) Случайност, ирония и солидарност. Прев. И. Мерджанова. София: Критика и хуманизъм].
Waal, C. (2021) Introducing Pragmatism: A Tool for Rethinking Philosophy. London: Routledge.
Wittgenstein, L. (1988) Izbrani sachineniya. Trans. N. Milkov. Sofia: Nauka i izkustvo [Витгенщайн, Л. (1988) Избрани съчинения. Прев. Н. Милков. София: Наука и изкуство].
Епистемологичен и семиотичен прагматизъм
Научен и не-сциентистки: богатият реализъм на прагматизма
Abstract: In the late years, contemporary philosophy turned towards different forms of realism. Classic pragmatism becomes important again because it can grant a realism respectful of both science and common sense. However, the meaning of realism in a pragmatist perspective is not always clear. A fashionable transcendental reading of pragmatism often reduces it to a chapter of the rationalist project that goes from Kant to analytic philosophy or to a plausible amendment of the latter. Eventually, pragmatist defense of science becomes a cultural support of a neo-scientist version of science. This interpretation loses the originality of pragmatism and its revolutionary look at the contemporary enterprise of thought. The paper shows that classic pragmatists proposed a very peculiar kind of realism that is completely at odd with any sort of scientism as much as it is in favor of the real process of scientific inquiry. The paper clarifies the distance between pragmatism and scientism (I), the kind of realism advocated by classic pragmatists – in particular by Peirce – (II), and a different view of science that follows this realism.
Keywords: realism, science, scientism, Peirce, analytical philosophy, synthesis
Прагматистката максима между увереността и критическото съмнение: поглед към реализма на Пърс
Abstract: The article attempts to reconsider the relationship of the American philosopher Charles Sanders Peirce with the later establishment of pragmatism as a philosophical doctrine. The analysis traces Peirce’s publications, comments, and lectures from different periods of his intellectual development. The simplified interpretation of the “pragmatic maxim”—that the conception of an object is determined by its possible effects—is shifted towards a more complex understanding of it as a means of clarifying thought and seeking reality. The article emphasizes Peirce’s dual position—between the conviction in an objective reality and the recognition that thinking is a process of semiotic interpretations through which one gradually approaches the truth. At the core of Peirce’s entire philosophical project lies the aspiration to formulate an epistemological concept in which knowledge is always a mediated relation to reality—yet despite this mediation, it is never merely utilitarian or arbitrary, but guided by the corrective pressure of reality itself. The pragmatic maxim is an essential part of this life-time philosophical journey of Peirce.
Keywords: American philosophy, Peirce, Pragmatism, Realism, philosophy of knowledge, history of ideas, belief and doubt
Перспективизмът на Чарлс Сандърс Пърс
Abstract: The article understands perspectivism as originating in the idea of Friedrich Nietzsche that no statement is neutral and they all represent different points of view, different perspectives. Yet, the subject of the research is the peculiar type of perspectivism, which is characteristic of the early American pragmatists and namely, of the work of Charles S. Peirce. The present text distinguishes between three types of perspectivism. First comes the logical perspectivism that is related to the direction inherent in every proposition. On the second place comes the ethical perspectivism related to the free choices of the ethical subject to make statements and to perform acts. The statements and acts seek certain justification, they are always irreversible and directed somewhere. Third is the historical perspectivism, which is supraindividual and marks the developmental processes of conceptions and societies. Having outlined this elaborate classification of pragmatisms, we are going to mention the main questions the text tries to answer. Why Peirce refuses to formalize and mathematize completely his logic? What is the hermeneutical value of Peirce’s reading of history?
Keywords: Charles Sanders Peirce; pragmatism; perspectivism; the unity of proposition; evolutionary love; hermeneutics; moral statements
Континуум и срез: философско изслушване на Дельоз и Бадиу (с постоянно позоваване на Чарлс С. Пърс)
Abstract: The article “Continuum and Cut: A Philosophical Hearing of Deleuze and Badiou (with Continual Reference to Charles S. Peirce)” unfolds a conceptual space in which the opposed philosophical projects of Gilles Deleuze and Alain Badiou are interpreted through the late work of American thinker Charles S. Peirce on the notion of the continuum (continuity).
The aim of the text is not only to construct a site where heterogeneous thinkers such as Deleuze and Badiou may be intersected by Peirce’s work, but also to present some of the ontological, epistemological, and even political stakes of the pragmatist conceptualization of continuity—and how these stakes configure (both implicitly and explicitly) central notions in the clash between Deleuze and Badiou. Concepts such as truth, event, becoming, Life, the generic (indiscernible), etc.
Furthermore, the article introduces a notion of the continuum as discontinuous (discrete) continuity – as a complex operation of formulating increasingly strict ontological and logical constraints through which real possibilities in abductions (hypotheses) or events crystallize. The latter is articulated through a critical reading of Fernando Zalamea’s seminal study on Peirce’s continuum “Peirce’s Logic of Continuity: A Conceptual and Mathematical Approach”. In other words, the text proposes the continuum as a key procedure of “cutting and waiting,” by which to conceptualize the effects of certain events, alongside the ways in which the recognized events themselves transform their operative positions.
Lastly, the article seeks to serve as a radical preliminary attempt at conceptual hearing and productive encounter between heterogeneous traditions and thinkers. An encounter that may open new trajectories for thinking the rupture between the figures of Deleuze and Badiou (still central for contemporary philosophy), and thus introduce Peirce as a particularly polemical third one in and within their confrontation.
Keywords: continuum, continuity, cut, event, possibility, ontology, truth, the real, abduction, generic, indiscernible
Абдукция vs. абдуктивна индукция: от демаркация към отношение
Abstract: The paper explores the issues of the demarcation and the relation between the non-deductive inferences examined by Charles Peirce: abduction and abductory (or qualitative) induction. The first two sections trace their common problematizations, presented in his works from different periods, highlighting questions that arise from the introduction of the concept of abductory induction. Against this background, the third section focuses on the problem Peirce implicitly suggests but does not explicitly formulate: how we can conceptualize the relation between abduction and abductory induction. An experimental analysis of Peirce’s example of abductory induction is conducted by focusing on the form of analogy, which he associates with Aristotle’s concept of παράδειγμα and conceives as combining characteristics of both abduction and induction. The paper argues that in cases of non-scientific practices, a relation of projection emerges between them – one that involves not guesses, as Peirce suggests, but abductive quanta, linked to the emergence of new possibilities, grounded in analogy and the practical testing of hypotheses. In doing so, the logical relation between the forms of inference is not merely shown, but also the problem of abductive induction is brought into sharper focus.
Keywords: abduction, abductory induction (qualitative induction), analogy, abductive quanta, practical logic.
„Философските проблеми възникват, когато езикът празнува“: късният Витгенщайн за отношението между философска теория и всекидневна практика
Abstract: This paper offers a concise analysis of the relationship between philosophical theory and everyday practice in Wittgenstein’s Philosophical Investigations (PI). It is grounded in the later Wittgenstein’s emphasis on the use of language and his consequent prioritization of the pragmatic over the semantic. Building on these ideas and their application in the development of a new method of philosophical therapy, the paper focuses on the initial remarks on philosophy in the PI, particularly on the statement in §38 that philosophical problems arise when language “goes on holiday.” By contrasting this notion of language “going on holiday” with the workings of language, the paper argues that philosophical problems do not stem from language itself—when language is actively “doing work” in real linguistic situations—but rather from its metaphysical misuse, which disregards any situational context. In conclusion, the paper addresses the question of whether philosophy can constitute its own language game, ultimately offering a negative response.
Keywords: Wittgenstein, philosophical problems, workings of language, everyday practice
Социологически и социално-критически прагматизъм
Що е социално действие: по Джордж Хърбърт Мийд и Джон Дюи
Abstract: Thе paper reconstructs the way George Herbert Mead and John Dewey thematized the social self in the context of their understandings of the interaction, meaning, and temporal dynamics of social action. Dewey’s critique of the reflex arc model is reconstructed as a starting point for a deconstruction of stimulus-response dualism and of organism-environment opposition. In this critique also emerges the basis of functionalism in Dewey and Mead’s social philosophy, in which stimulus and response are functional derivatives rather than ontologically pre-existent elements. Mead’s key contribution is in the unfolding of the triadic structure: gesture, response and reaction. It is in this triadicity that the social self emerges as a result of the ability to take another’s perspective. The social self is structured by the dramaturgy between the impulsive ‘I’ and the interiorized ‘me’. The ‘me’ is a historical figure, a product of signification, of social interactions that sets the stage on which the ‘I’ can appear. The ‘I’ reacts to the ‘me’ and so modifies it, a dynamic that makes the social self a process rather than a structure. In light of this dynamic, we can understand our seemingly irrational responsiveness to demagoguery and calls to hate not as a symptom of an internal ‘evildoer’ but as the result of a conflicted organization of the social self; we can understand how evildoing is not sociopathy, but a manifestation of our socialized self. This opens a pragmatist prospect in ‘misanthropology’ (Gary Saul Morson): how to understand ourselves being both, socialized, and – by the same token – malevolent.
Keywords: George Herbert Mead, John Dewey, interaction and meaning, social self, temporality, misanthropology
Обществената философия на Джосая Ройс
Abstract: This paper is devoted to Josiah Royce’s thought, which is an important, albeit less known in Bulgaria, part of classical American pragmatism. Although Royce’s philosophy is politically engaged, the present study does not attempt to reconstruct a possible political philosophy of Royce’s absolute pragmatism, but seeks to bring out Royce’s public philosophy in order to facilitate a dialogue between the different lines (epistemological, sociological, social-critical, semiotic) in the reception of pragmatist philosophy in Bulgaria. Royce’s social philosophy is built on three main pillars: (1) the ethical doctrine of loyalty; (2) enlightened provincialism; and (3) the idea of mutual international insurance. The concluding section provides a commentary on some of the political characteristics of Royce’s thought while also marking some of its shortcomings.
Keywords: Royce, community, devotion, provincialism, insurance
Прагматизмът, историята и модусите на опрощаване на Робърт Брандъм
Abstract: The following text aims to place and explicate some of the consequences (or lack thereof) of the relation between pragmatist and neopragmatist approaches to philosophy and the way that they view the role, which history plays in the multiplicity of social practices. Pragmatism has frequently been criticized for its relative inattention to the past, favoring instead a “rhizomatic” and forward-looking model that prioritizes the fluid evolution of concepts and practices. In contrast, I consider Robert Brandom’s neopragmatist framework, focusing on his account of forgiveness as a means of preserving normative intelligibility across historical transformations. I then highlight certain tensions within Brandom’s position, suggesting that, in key respects, his account fails to remain sufficiently pragmatist. The text ends by drawing more general conclusions about the relationship between pragmatism and the way we understand history.
Keywords: pragmatism, history, historicity, forgiveness, rationality, rhizome
Прагматизиране на практическия разум? Универсализмът на Хабермас и гравитацията на контекста
Abstract: This article examines the possibility of a pragmatic transformation of the concept of practical reason, tracing the transition from Kant’s model of transcendental subjectivity to the intersubjective communicative reason formulated by Jürgen Habermas. The main focus is on the question of how the universality of norms is possible after the end of metaphysics. In this regard, the transcendental-pragmatic justification of discursive ethics is analyzed, which offers formal but not substantive universalization through the rules of argumentation. It is argued that after Kant, normativity cannot be thought of as given “from above” (from the form of reason) or “from below” (from cultural tradition), but is dynamically constructed in the conditions of an ever-updating consensus. The proposed thesis defends the idea that the legitimacy of moral and legal norms derives from their validity in the context of real or simulated communicative practice. It is precisely this practice – situated in specific life worlds but striving for universalizable solutions – that creates a space in which reason does not simply argue, but reflects, expands, and rethinks itself.
Keywords: practical reason, communicative action, Habermas, Kant, pragmatism, contextualism, universalism
Как родителските нагласи и поведение оформят трите функции на образованието: квалификация, социализация и субектификация
Abstract: This article applies Gert Biesta’s theoretical model of the three functions of education – qualification, socialization, and subjectification – to analyze how these are understood by the parents of today’s students and how they are reflected in parental attitudes. Based on data from a national representative quantitative and qualitative study, the article shows that parents primarily perceive the school as a place for acquiring knowledge and earning grades. Socialization is understood as a process that necessarily involves the tightening of discipline, while subjectification – the formation of autonomous individuals – remains the least recognized function.
Keywords: Education, Competences, Qualification, Socialization, Subjectification
„Социология на загубата“. Критическа перспектива
Abstract: The article draws attention to the “sociology of loss” as a new field of sociological reflection and theorization. As an autonomous field of sociological endeavors and theoretical programs, it has begun to take definite form over the last decade, although individual ideas can be found as early as the 1970s and 1980s. As a first step, I examine the main approaches established so far, without claiming to be comprehensive or providing a detailed analysis. The aim is to highlight the meaning and the tasks that sociologists of differing viewpoints assign to this concept, as well as the limitations of its use. The focus of this critical discussion is on the attempts to create a systematic sociological theory for the purpose of diagnosing late modernity. In а second step, I present the main tools of my critical perspective for the purpose of specifying the concept with a view to examining relations of social inequality. In conclusion, I summarize my critique of the dominant use of the concept and outline the possibility of transforming it from a diagnostic to an analytical category by linking it to structural relations and dynamics.
Keywords: sociology of loss, competition, declassification, exclusion, social inequalities
Към ранната история на прагматизма в България (1902–1939)
Abstract: This article outlines several key moments of the initial introduction of pragmatism in Bulgaria. The analysis starts with the first work of James translated into Bulgarian (1902) and the early articles on Dewey (1903, 1904, 1905). It continues with the cryptic book Labor School (1910), Minev’s emotional article (1910), Iliev’s texts on pragmatism (1928, 1935), Torbov’s critique of utility as a criterion of truth (1929), and Zlatarov’s warning to separate the tares from the pure grain (1930). The monograph by Sarailiev, Pragmatism (1938), is regarded as a significant development that marked the subsequent reception of pragmatism in Bulgaria. Mihalchev’s critical study (1939) is noted as inspired by Sarailiev’s work. In the course of the analysis, it becomes clear that attitudes towards pragmatism in the period under review are ambiguous. From the very beginning pragmatism in Bulgaria has its apologists and its critics, and the truth of the matter lies somewhere between the superlative praise and the disparaging criticism.
Keywords: pragmatism in Bulgaria, William James, John Dewey, Charles S. Peirce, F. C. S. Schiller.
Речевите актове и техните ефекти
Творческата и зловеща сила на лъжата: философията и политиката на неистината
Abstract: It is widely agreed that “truth” is essential to human beings. Since truth has only one face, there is always only one truth, it is, in a sense, simple—though profound, its nature remains singular. We will first examine the structure of falsehood in comparison with the deception—what exactly is a lie? Second, we will explore the relationship between falsehood and politics in a concrete and practical manner. Finally, we will discuss how falsehood and politics became intertwined in the 20th century, shaping the present state of affairs.
Keywords: lying, falsehood, deception, truth
The Creative and Sinister Power of Lying: The Philosophy and Politics of Falsehood
Abstract: It is widely agreed that “truth” is essential to human beings. Since truth has only one face, there is always only one truth, it is, in a sense, simple—though profound, its nature remains singular. We will first examine the structure of falsehood in comparison with the deception—what exactly is a lie? Second, we will explore the relationship between falsehood and politics in a concrete and practical manner. Finally, we will discuss how falsehood and politics became intertwined in the 20th century, shaping the present state of affairs.
Keywords: lying, falsehood, deception, truth
Модалната аналитика на Дарин Тенев (Студия върху монографиите на Тенев "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и индексичност в Битие и време" и "Лабиринтът на модалностите")
Abstract: In this study, I reconstruct the theoretical project for modal analytics, developed by Darin Tenev in his monographs Three Lectures on Heidegger. Modality and Indexicality in Being and Time (2023) and The Labyrinth of Modalities (2024). Tenev’s project is interdisciplinary, as with the help of phenomenology, linguistics, literary theory and philosophy of language, Tenev addresses the issues of indexicality and modality – both as phenomena in the world and as linguistic phenomena. In his modal analytics, Tenev also develops special analytical tools, so his project has the high potential and stakes to become a working research program – a general methodology for studying indexicality and modality in the social sciences and humanities. My study attempts to support this development.
Keywords: Darin Tenev, modal analytics, indexicality, modality.
Критики към прагматизма
Подготовка за бъдещето на Homo sapiens technicus
Abstract: This paper aims to address the question: What is contemporary philosophical πρᾶγμα during 20th and 21st century? In this context, it traces key developments in philosophy over the past century and beyond, within both analytic and non-analytic dynamics. The proposed answer suggests that, within the historical tendency referred to as Homo sapiens technicus, we are witnessing a preparatory phase for the creation, management, and integration of autonomous general artificial intelligence and artificial life. This process unfolds through a dual engineering-scientific and critical philosophy directed toward mastering both nature and culture, with the process itself gaining increasing intensity. At the same time, the distextual nature of this historical preparation calls into question the very existence of πρᾶγμα of contemporary philosophy. Ultimately, the essay critiques the foundations of the pragmatist approach through which the original question was formulated.
Keywords: distext, pragmatism, πρᾶγμα, Homo sapiens technicus, history of philosophy, historicity
Ръсел и прагматизмът
Abstract: The article explores Bertrand Russell’s critique of pragmatism, focusing on the views of William James and John Dewey. It highlights Russell’s opposition to the pragmatist theory of truth – defined as what is practically useful – while also recognizing his partial agreement with the idea of neutral monism, shared by James explicitly and implicitly by Dewey. The author discusses Russell’s main arguments against pragmatists and contrasts them with his own realist conception of truth. The paper concludes with a reflection on George Orwell’s 1984, drawing a parallel between Russell’s concerns and the dangers of truth being subordinated to political or practical interest.
Keywords: Bertrand Russell, pragmatism, William James, John Dewey, truth, neutral monism