Тодор Христов е доктор по теория на литературата и доктор по социология,
преподава теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”. Последната му книга Свобода и суверенност в Априлското въстание (2013) анализира Априлското въстание като опит за създаване на режим на суверенитет без суверен, предугаждащ много от предимствата и недостатъците на режимите, на чийто възход сме свидетели днес. Основните му изследователски интереси са изследванията на властта, критическата теория и културните изследвания.

Милена Якимова е доцент в катедра „Социология”, СУ „Св. Климент Охридски”, член на редколегията на списание Критика и хуманизъм. Автор е на монографията София на простолюдието (с тарикатско-български речник) (2010). Области на интерес: градски изследвания, социална теория и прагматизъм, качествени методи за социални изследвания.

Симеон Кюркчиев е докторант по Социология в катедра „Социология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Основните му интереси са в полето на критическа социология и социология на знанието. Неговата изследователска работа се съсредоточава върху Ню Ейдж практики и алтернативна медицина.

Леа Вайсова е асистент в катедра „Социология“ на Софийски университет
„Св. Климент Охридски“. Член на редколегията на списание Критика и хуманизъм. Основни полета на изследователски интерес: социални движения и критическа социална теория. Сред последните й публикации са: #Протестът – анализи и позиции в българската преса лято 2013 (съ-съставител Даниел Смилов, 2014);
„Относно позицията на участника изследовател: етнометодологически бележки към „протеста“ (По стъпките на Другия. Сборник в чест на Майя Грекова, 2014);
„Окупирай Орлов мост! Структурни изменения на публичността“. (Критика и
хуманизъм, 41/ 2013).

Джудит Бътлър е професор в департамента „Реторика и сравнително литературознание“ и съръководител на програмата по критическа теория в университета „Бъркли“, Калифорния. Автор е на монографиите Notes toward a performative theory of assembly (2015); Senses of the subject (2015); Dispossession: the performative in the political (в съавторство 2013); Parting ways: Jewishness and the critique of Zionism (2012); Is Critique Secular? (в съавторство, 2009); Frames of War: When is Life Grievable? (2009); Who Sings the National-State?: Language, Politics, Belonging (with Gayatri Spivak in 2008); Precarious Life: Powers of Violence and Mourning (2004); Undoing Gender (2004); Antigone’s Claim: Kinship Between Life and Death (2000); The Psychic Life of Power: Theories of Subjection (1997); Excitable Speech (1997); Bodies That Matter: On the Discursive Limits of “Sex”(1993); Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity (1990); Subjects of Desire: Hegelian Refl ections in Twentieth-Century France (1987) и др.
Научните й интереси са в областта на феминистката теория, изследванията на сексуалността, континенталната философия на XIX и XX век, психоанализата.

Стойка Пенкова е доктор по социология, доцент в катедра „Социология и науки за човека” към Философско-историческия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, заместник директор на Института за критически социални изследвания. Основните й интереси са в областта на социология на дискурсивните практики, социоанализа, неравенства и социални страдания. Автор е на монографиите: Неравенство, дискурс, наследяване (2013); Наследяване и дискурсивни практики (2013). Последни публикации: „Дискурсът за Родината като репрезентация на социалистическата идеология: дискурсивни форми и деривации в детски личен дневник от периода 1948/1953 г.“ (Социологически проблеми 1-2/2015); „Migration, family life and cultural inheritance on the two sides of the Bulgarian-Turkish border“. (The New Diversity of Family Life in Europe. Mobile Ethnic Groups and Flexible Boundaries, 2015, под печат, в съавторство с Меглена Златкова).

Корнелиу Билба е преподавател в Департамента по политически науки и международни отношения на Университета в Яш „Александру Йоан Куза“ (Румъния). Следвал е философия в университетите на Яш и Лил 3 (Франция); бивш стипендиант на френското правителство, Дома на науките за човека и Университетската агенция на франкофонията. Докторската му дисертация изследва критиката на репрезентацията в археологията на знанието на Мишел Фуко. Изследователските му интереси са в областта на политическата философия, международната етика и приложната херменевтика. Корнелиу Билба е автор на монографията Hermeneutics and discontinuity: Studies of discursive archaeology (2011) и редактор на международното научно списание Meta: Research in Hermeneutics, Phenomenology and Practical Philosophy.

Стоян Ставру е доктор по право (2009) и доктор по философия (2015), като и двете докторантури са защитени в СУ “Св. Климент Охридски”. Основните му научни интереси са в областта на биоправото и биоетиката и най-вече в различните регулативни и дескриптивни режими на човешкото тяло. Част от книгите, на които е автор, са: Човешкото тяло като предмет на вещни права (2008), Вещноправно действие на смъртта. Мъртвото човешко тяло преди и след погребението (2008), Видения в Кутията на Пандора. Биоправо. Книга първа. Юридическа митология на човешкото тяло. Флуктуации на правосубектността (2014) и Видения в Кутията на Пандора. Биоправо. Книга втора. Мутации при човешката репродукция. Карнавална смърт – правни аспекти (2014).Научните й интереси са в областта на феминистката теория, изследванията на сексуалността, континенталната философия на XIX и XX век, психоанализата.

Димитър Вацов е доцент по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на следните книги: Опити върху властта и истината (2009), Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003). Публикувал е редица статии на италиански, руски, френски, испански, полски и английски език. Интересите му са в областта на политическата философия и постаналитичната философия на езика.

Христо Гьошев е доктор по философия и главен асистент в департамент „Философия и социология“ на Нов български университет. Води курсове от областите на историята на философията и съвременната теоретична и практическа философия. Изследователските му интереси са в областта на аналитичната философия, социалната философия и съвременната морална и политическа философия. Автор е на книгата Идентичност и нормативност. Изследване върху философския редукционизъм на Дерек Парфит (2013).

Томислав Евтимов е докторант по философия в Нов български университет. Последни публикации: „Медийният образ на ДПС” (Език и публичност, кн. 4, бр. 3/ 2015); “Страната, протестът и контрапротестът”.