Сп. Критика и хуманизъм е основано през 1990 г. и е първото независимо академично списание в България. Издател на списанието от основаването му е ФХСИ.
Критика и хуманизъм е списание за хуманитарни и социални изследвания и има интердисциплинарен профил, с водещ акцент върху съвременната политическа философия и социална теория. Основна цел на списанието е да стимулира и да дава публичност на критическите рефлексии в хуманитарните и социални науки върху водещите проблеми на съвременните общества.
Списанието е отворено както за текстове, търсещи теоретично критическо преосмисляне на променящия се социален свят, така и за емпирични социални изследвания, анализиращи възлови социални и граждански проблеми в български, европейски и глобален контекст.
Сп. Критика и хуманизъм излиза с тематични броеве. Темата на броя акцентира върху възлов научен и/или социален проблем, който задава рамката на публикуваните в броя изследвания. Темите на броевете се обявяват предварително и изразяват специфичните изследователски акценти в политиката на списанието.
Всеки тематичен брой се съставя от „водещ броя” редактор, в сътрудничество с редколегията на списанието.
Списанието се издава в два броя годишно, както и допълнителни специални броеве (обикновено на английски език). Някои томове се публикуват като двойни издания, поради по-голямия брой статии.
Сп. Критика и хуманизъм работи в широка международна мрежа от автори и научни институции. Списанието е член на европейската електронна мрежа от културни и академични издания Eurozine. Представено е също и в Cеntral and Eastern European Online Library.
Етически принципи в процеса на публикуване
Етическите принцпи, разработени в съответствие с Кодекса за поведение и насоките за добри практики на Комисията по етика на публикациите, трябва да стоят в основата на всяка дейност в процеса на публкация и към тях да се придържат всички страни – автори, редактори, рецензенти, въвлечени в процеса на създаване на периодика. Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София, като издател на сп. Критика и хуманизъм, работи за опазването на етическите принципи в полето на хуманитарнте науки.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЕДАКТОРИТЕ
Решения за публикуване на подаден ръкопис
Всички получени статии, които влизат в компетенцията на списанието, се изпращат за сляпа рецензия на независими рецензенти. Изключения се правят за поканени автори на статии и за рецензии на книги, които не са предмет на сляпа рецензия. Рецензиите помагат на редакционната колегия на списание „Критика и хуманизъм“ кои текстове да номинира за публикация, а на авторите – да подобрят ръкописите си, ако препоръки са направени в направените от рецензентите бележки. Окончателното решение за публикуване на представения ръкопис и конструирането на всеки тематичен брой взема главният редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Решението за публикуването на подаден текст се основава изцяло на това дали той влиза в компетенцията на списанието и на научната му стойност. Всеки редактор се ръководи от политиката на списанието, но се подчинява и на актуалните ограничения на законовите изисквания в сила по време на публикуване на съответните материали, в това число отнасящите се до клевета, нарушаване на авторски права и плагиатство. Редакционната колегия може да се съвещава с други редактори или рецензенти, преди да вземе решение за публикуване.
Равнопоставеност
Ръкописите трябва да се оценяват по тяхното интелектуално съдържание без оглед на расата, пола, сексуалната ориентация, религиозните убеждения, националността, гражданството или политическите убеждения на авторите.
Поверителност
Главният редактор и членовете на редакционната колегия в никакъв случай не бива да разгласяват информация за подаден ръкопис на никого, освен на съответния автор, рецензентите на ръкописа, потенциалните рецензенти, други свързани с ръкописа консултанти и издателя, в зависимост от случая.
Разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси
Непубликуваните материали или идеи, описани в подаден за рецензиране ръкопис, в никакъв случай не бива да се използват в собствени изследвания на членовете на редакционната колегия без изричното писмено съгласие на автора. Строго конфиденциалната информация или идеи, получени с помощта на рецензията, трябва да се запазят в тайна и да не се използват за лично облагодетелстване. Членовете на редакционната колегия следва да се отказват от преценяване на ръкописи, в случай че се получава конфликт на интереси по причини, свързани с конкуренция, сътрудничество или други взаимоотношения или връзки с някого от авторите, организациите или (евентуално) институциите, свързани с материалите. Редакционната колегия следва да изисква от авторите да разгласяват съответните конкурентни интереси и да публикуват корекции, ако след публикуването на съответния материал се открие, че са налице такива конкурентни интереси.
Намеса и сътрудничество
ФХСИ – София следва да предприеме съответни мерки в отговор на представяне на оплакване за погазване на етичните норми при подаден ръкопис или публикуван материал. Обикновено тези мерки включват влизане във връзка с автора на ръкописа или публикуваната статия и установяване основателността на съответното оплакване или предявени претенции, но може и да се изпратят съответните уведомления до компетентните институции и научноизследователски организации, а ако се установи, че оплакването е основателно, следва да се публикува корекция, опровержение или да се предприемат съответни други действия, в зависимост от случая. По всяка получена информация за неспазване на етичните норми в областта на издателската дейност задължително се взема решение и се предприемат мерки, дори и нарушението да е открито години след публикуването на съответния материал.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ
Принос към решенията на редакционната колегия
Рецензиите помагат на редакционната колегия при вземането на решения за публикуване и чрез обмяна на информация между автора и редакционната колегия могат също да спомогнат за подобряване на подадения ръкопис.
Готовност
Всяко лице, избрано за рецензент, което се чувства недостатъчно квалифицирано за написването на рецензия на изследването, залегнало в основата на даден ръкопис, или е наясно, че не може да се справи със срока на възложената му рецензия, следва незабавно да уведоми редакционната колегия и да не поема написването на рецензията, така че тя да може да бъде възложена на друг рецензент.
Поверителност
Всички ръкописи, получени за рецензиране, трябва да бъдат третирани като поверителни документи. Те в никакъв случай не бива да се показват или обсъждат с други лица, с изключение на случаите, в които главният редактор е дал разрешение за това (при извънредни и изключителни обстоятелства). Това задължение се отнася и до лицата, поканени за рецензенти, които не са приели написването на рецензия.
Стандарти за обективност
Рецензиите следва да се съставят, като се спазват нормите за обективност. Критиките на лична основа към автора са неуместни и неприемливи. Рецензентите следва да изразяват своите виждания ясно и да излагат съответните аргументи в полза на своите тези.
Позоваване на източници
Рецензентите следва да идентифицират съответен вече публикуван труд, ако той не е цитиран от авторите. Всяко твърдение, че дадено наблюдение, теоретичен извод или аргумент вече е описано в научната литература, следва да се придружава със съответния цитат. Освен това, всеки рецензент е длъжен да уведоми редакционната колегия за всяка по-съществена прилика или припокриване между рецензирания ръкопис и друг публикуван материал, за който на рецензента е лично известно.
Разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси
Непубликуваните материали, представени в подаден ръкопис, в никакъв случай не бива да се използват в собствени изследвания на рецензента без изричното писмено съгласие на автора. Строго конфиденциалната информация или идеи, получени с помощта на рецензията, трябва да се запазят в тайна и да не се използват за лично облагодетелстване. Рецензентът не следва да рецензира ръкописи, в случай че се получава конфликт на интереси по причини, свързани с конкуренцията, сътрудничеството или други взаимоотношения или връзки с някого от авторите, организациите или институциите, свързани със статиите.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АВТОРИТЕ
Стандарти при подаване на ръкописи за публикуване
Авторите на ръкописи с резултати от оригинална научноизследователска дейност следва да представят коректно извършената от тях работа, както и обективната ѝ значимост. В ръкописа следва да се представят точно използваните основни данни, послужили за доказателствена база. Всеки ръкопис следва да съдържа достатъчно подробности и препратки, така че и други да могат да възпроизвеждат извършената работа. Фалшификации или съзнателно неточни декларации представляват неетично поведение и са недопустими.
Достъп и съхранение на данните
При подаването на ръкопис в редакцията на авторите може да бъде предявено изискването да предоставят изходните данни от тяхното изследване заедно с ръкописа за целите на процеса на рецензиране и те следва да са готови да предоставят публичен достъп до тези данни, ако е практически възможно. Във всички случаи, те следва да могат да осигурят достъп до тези данни на други компетентни лица за период от поне 10 години след публикацията, при условие, че конфиденциалността на участниците бъде защитена и законовите права на собственика на данните позволява тяхното оповестяване.
Оригиналност или плагиатство
Авторите следва да гарантират, че са написали и подали в редакцията изцяло оригинален труд, а ако са използвали трудове и/или фрази от други автори, тези цитати следва да са посочени като такива по надлежния начин. Плагиатството има много форми и във всичките му форми представлява неетично поведение при публикуване на научни материали и е недопустимо.
Подаване/публикуване на един и същи ръкопис в няколко издания
Общото правило е авторът да не публикува ръкописи, описващи в общи линии едно и също научно изследване в повече от едно издание, или като една и съща първична (основна) публикация. Подаването на един и същи ръкопис едновременно в повече от едно списание представлява неетично поведение в практиката на научните публикации и е недопустимо. Авторът не следва да изпраща за разглеждане в друго издание вече публикуван материал. Редакционната колегия на списанието следва изрично да е дала съгласие на автора в случай на вторична публикация, която задължително трябва да отразява същите данни и тълкувания, които фигурират и в първичния документ. Във вторичната публикация задължително се цитира и препратка към първичния материал.
Позоваване на източници
Задължително правило е признанието на използвани чужди трудове да бъде правилно оформено в подадения ръкопис. Авторите са длъжни да цитират публикациите, оказали влияние при определяне естеството и характера на предложения за публикуване ръкопис. Информацията, получена в частни взаимоотношения, т.е. по време на разговор, в хода на дадена кореспонденция или обсъждане с трети лица, не може в никакъв случай да се използва и публикува без изричното писмено разрешение на източника на тази информация. Информацията, получена по време на оказване на поверителни услуги, например при рецензиране на ръкописи или проектна документация за субсидиране, не може в никакъв случай да се използва без изричното писмено разрешение на автора на материала, участвал в тези услуги.
Авторство на ръкописа
Авторството следва да се ограничава до лицата, внесли значителен принос в концепцията, оформянето, изпълнението или тълкуването на научното изследване. Всички лица, внесли значителен принос в дадено научно изследване, следва да фигурират като съавтори. В случаите, в които в определени съществени аспекти на даден научноизследователски проект има и други участници, следва да има признание на тяхното участие или те да фигурират в списък на спомоществователите. Съответният автор следва да гарантира, че в ръкописа са включени единствено всички действителни съавтори, както и че всички съавтори са прегледали и одобрили окончателния вариант на ръкописа и са дали съгласието си за подаването му за публикуване.