Евгени Латинов е доцент в катедра „Логика, етика и естетика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2002 година. Завършил е специалност „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и също там е защитил докторската си дисертация. През 2014 година придобива научната степен „доктор на философските науки“. Научните му интереси са в областта на логиката.

Анна Н. Бешкова е доцент в катедра „Логика, етика, естетика“ във Фило- софския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Изследовател- ските ѝ интереси са в областта на логиката, философската логика и аналитичната философия.

Велислава Тодорова е асистент в катедра „Логика, етика, естетика“ във Фи- лософския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Изследова- телските ѝ интереси са в областта на логиката и философията на езика.

Росен Люцканов е доцент в Института по философия и социология към Българската академия на науките. Автор е на две книги: „Феноменът на непълнотата“ („Изток-Запад“, 2008) и „Лицата на Протей“ („Изток-Запад“, 2013). Заместник- председател на Българското общество за аналитична философия. Научен консул- тант и преводач за издателска къща „Изток-Запад“. Чел е лекции по логика, критическо мислене, концептуални основи на изкуствения интелект и метафизика в Софийския университет, Нов български университет и Пловдивски университет.

Благовест С. Моллов e професор във Философския факултет на Софий- ски университет «Св. Климент Охридски», доктор на философските науки (ло- гика). Завършил е Англицистика и американистика, както и Философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Университетите на Лийдс (1995) и Оксфорд (FCO/Chevening scholar) (2000 – 2001). Сред издадените му книги са Формални подходи към алетичната модалност (2013); The „New” British Intellectual History (2016); The Historiographical Turn of Analytic Philosophy (2017); и Semanticizing: Studies in Analytic Meta-metaphysics (2018).

Димитър Вацов е професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Кри- тика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на книгите: Това е истина! (София: НБУ, 2016); Опити върху властта и истината (София: НБУ, 2009), Свобода или признаване:Интерактивните извори на идентичността (София: НБУ, 2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (София: Изток-Запад, 2003). Публикувал е редица статии на италиански, руски, френски, испански, полски и английски език. Интересите му са в областта на политическата философия и постаналитич- ната философия на езика.

Светлана Събева е доцент по история на социологията в Катедра „Социо- логия и науки за човека“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, сътрудник на Института за критически социални изследвания и на Института за критически теории на свръхмодерността. Автор на книгите Увод в социологията на публичността. Да мислим с Хана Арент (2002), Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология (2010) и на множество статии по со- циологическа теория, феноменология, социоанализа.

Кристиян Енчев е доцент по философия в Института по философия и социология към БАН. Има интереси в областта на трансценденталната метафизика, херменевтиката, онтологията, теорията на литературата, семиотиката. Автор на две монографични изследвания и на статии и студии в български и чуждестранни научни издания.

Невена Панова е доцент по старогръцка литература към Катедрата по кла- сическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Основните ѝ научни интереси са свързани с темите за развитието на жанровете в старогръцката литература; спе- цификите на философската проза на Платон; устността и писмеността; рецепци- ята на античната литература в България. Автор е на монографиите Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването (2005) и Мимеополис. Върху Пла- тоновата политическа и литературна теория на подражанието (2012), както и преводач на „Закони“ на Платон (книги I-IV, VI, VII, 2006) и на произведения от Плутарх и Елиан. През 2019 получава магистърска степен и по философия от Нов български университет, Департамент „Философия и социология“, програма „Език и публичност“.

Стефан Попов (1957) e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996), и доктор на науките от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Професор по философия и социология в НБУ. Председател на Настоятелството на Институт „Отворено общество“ (2000– 2006). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), понятия на публичната политика (Виена, 2011–2012).

Автор е на Декарт и математизацията на света (Алтера, 2017), Атлантис: Дезинтеграция на политически тела (Обсидиан, 2016), Obiectum Purum: Увод във феноменологията на Рене Декарт. София: Литературен вестник, 2015. Публичен процес. Статии. Том I и II (Сиела, 2015), Витгенщайн: Аналитика на мистическото (Алтера, 2008), NATO’s Global Mission in the 21st Century. Brussels: NATO. Директор на Института за публични политики РискМонитор (от 2007). Автор е и на книга за спорт, Модерна ски техника. София: НБУ, 2019.