Цитирането се извършва съгласно Харвардския реферативен стил.

Текстове, които не са подготвени съгласно посочените изисквания, няма да бъдат разглеждани.

Използването на Харвардския реферативен стил е задължително. Подробно ръководство за употреба на стила може да намерите на:

http://www.library.uq.edu.au/training/citation/harvard_6.pdf

https://www.mendeley.com/guides/harvard-citation-guide/

 

ЦИТАТИ И ИЗПИСВАНЕ НА ЗАГЛАВИЯ В ТЕКСТА

Имената на цитираните автори се изписват в текста и само на латиница. Имената на небългарските автори се предават според оригиналната ортография, на българските автори – транслитерирани според националния стандарт. 

Един автор:

(Gadamer, 2000, p. 56); (Goffman, 1963, p. 163)

Когато се цитира същото произведение следващ път, непосредствено след предното му цитиране:

(p. 56); (p. 163)

Когато се цитира повече от една страница:

(Gadamer, 2000, pp. 56–58); (Scheff, 2006, pp. 98–99)

Когато името на автора е част от основния текст:

…Гадамер (2000) твърди, че…

Двама или трима автори:

(Arendt and Heidegger, 2003 ); (Link and Phelan, 1995)

(Panayotov, Ivanova and Lihanova, 2013); (Panofsky, Klibansky and Saxl, 1964)

Повече от трима автори:

(Kanev et al., 2003); (Pinard et al., 2003)

Няколко публикации от автора в различни години:

Гофман (1961; 1963)

(Goffman 1961; 1963)

Когато авторът има повече от една публикация в библиографията за година, различните публикации се отбелязват в малки латински букви (a, b, c и т.н.):

Дерида (1998a); Дерида (1998b)

(Derrida, 1998a; 1998b) 

Когато се цитира повече от една публикация:

(Brown, 2003; Quine, 1969)

Изписването на заглавие на произведения в текста става в курсив и без кавички:

В своето произведение Практическият разум Бурдийо твърди …

Когато авторът/авторите не се цитират от български източник, името винаги се изписва:

…по-късен израз на Куайн (Quine, 1969, p. 27)…

При двама автори с една и съща фамилия цитатите в текста съдържат и съкратените им инициали:

(Znepolski, B., 1999, p. 81–105)

(Znepolski, I., 2003, p. 97)

Когато се посочва година на написване/издаване на произведение само за информация, годината се дава в квадратни скоби, ако самото произведение не се цитира и не присъства в библиографската справка:

В Старобългарски страници. Антология [1966] Петър Динеков…

Ако се цитира индиректно, цитирането се извършва през цитиращия автор:

(Colquhoun, 1806, p. 7 cited in Dean, 1991) или

…изследването на Смит от 2005 (Smith, 2005 cited in Jones, 2008, p. 156) показва, че…

…изследването на Браун (Brown, 1966 cited in Bassett, 1986, p. 142)

Когато се цитират документи от организации без посочено авторство:

При първо цитиране, ако не е въведено съкращението: 

В доклад на Европейска комисия (European Commission, EC) (2021)…

Или: 

В доклад ((EC), 2021) или (European Commission (EC), 2021)…

При повторно цитиране: 

…в доклада (EC, 2021)…

Когато се цитират вестници:

Ако статията има автор: 

(Stancheva, 2022)

Ако статията няма автор: 

(Dnevnik, 2022)

Когато се цитират вестници, които са достъпни онлайн:

Ако статията има автор: 

(Stancheva, 2022)

Ако статията няма автор: 

(Dnevnik, 2022)

Когато се цитират законодателни актове:

При първо цитиране, ако не е въведено съкращението на източника:  

Законът за държавния бюджет (Darzhaven vestnik (DV), 04.03.2018)…

При първо цитиране, ако е въведено съкращението: 

Законът за държавния бюджет (DV, 04.03.2018)…

При повторно цитиране: 

… в закона (DV, 04.03.2018)…

В библиографията това се описва по следния начин: 

Zakon za darzhavniya byudzhet. (2018) Darzhaven vestnik, 04.03., pp. 3–4. Sofia: Darzhavna pechatnitsa [Закон за държавния бюджет. (2018) Държавен вестник, 04.03., с. 3–4. София: Държавна печатница].

Цитиране на класически произведения:

При автори, за които съществуват стандартни издания, се използват възприетите според стандартното издание форми на пагинация:

Според Фройд (SE, XVI, p. 243) несъзнаваното… 

При произведения, които нямат посочена дата на издаване, се изписва годината на превода, пред която се изписва „trans.“ или „version“, като се изписва „version“ след годината:

(Euripides, trans. 1931)

(Euripides, 1929 version)

(Kristeva, trans. 1999)

За класически, средновековни и други изворови произведения, имащи определен стандарт на цитиране, то се запазва, като се изписва в курсив заглавието на произведението и последващите книга, част, пагинация, и т.н. по общоприетия стил:

(Rep., VІІІ, 558b, p. 362) или (Rep., 558b) или (Plat., Rep., 558b)

(Met., V, 1017a5–17) или (Met., 1017a5–17) или (Arist., Met., 1017a5–17)

(Soph., OT, 316–318; 1002–1014; OC, 261–284)

(Paus., IV, 13, 2)

(Summa theologiae, I–II, q. 33, a. 2, p. 494)

За по-малко популярни класически текстове се използва форматът на цитиране, зададен от стандартно издание.