Youth Movements: Between Opposition and Cooptation

Youth Movements: Between Opposition and Cooptation

Youth Movements: Between Opposition and Cooptation

Comparing Protests in Bulgaria and Ukraine

Comparing Protests in Bulgaria and Ukraine

Comparing Protests in Bulgaria and Ukraine

Comparing Protests in Bulgaria and Ukraine

Protest and Public Space: The Right to the City

Protest and Public Space: The Right to the City

Protest and Public Space: The Right to the City

Othering and Integration

Othering and Integration

Othering and Integration

Party Populism and Electoral Processes

Party Populism and Electoral Processes

An Interview with Nancy Fraser by Dimitar Vatsov

Ивайло Дичев, Мария Иванчева, Меглена Кунева 9 февруари 2012 г.

Участници: Ивайло Дичев, Мария Иванчева, Меглена Кунева;

Водещ: Боян Знеполски

Днешната дискусия е първата в поредицата от дискусии, посветени на темата: „Народът“ и „гражданското общество“ като ресурси на демокрацията“. Темата е: „Как гражданските мобилизации ни помагат да разбираме и променяме нашето общество?“ Тази дискусия е продължение на една първа поредица от лекции и дискусии, която се проведе в Софийския университет през есента на 2011 г. в академична среда,с активното участие на студенти от няколко софийски университета. От днес и през следващите няколко месеца тя ще се пренесе в Центъра за дебати „Червената къща“, тоест ще се пренесе в „гражданското пространство“, като и самите участници ще бъдат много по-разнообразни.Основният въпрос, който ще ни вълнува е въпросът за смисъла на протестните движения на гражданите, как тези движения легитимират себе си, но също и как могат да бъдат делегитимирани? Този въпрос е актуален, защото през последните години България е арена на много граждански протести. Ще спомена само някои от тях – голямата учителска стачка,стачката на лекарите от Пирогов, протестите на научните работници от БАН, протестите на няколко софийски висши учебни заведения, протестите на зърнопроизводителите през последната есен, стачката в БДЖ, в момента текат протестите срещу АСТА, срещу шистовия газ и т.н. Мисля,че напоследък гражданската активност в България е много сериозна, кое-то изцяло опровергава фалшивите интервюта, които се разпространяват във Фейсбук. Могат да се прочетат какви ли не интервюта: с Умберто Еко, с холандския премиер, с различни посланици в България и т.н. В тях се казва почти едно и също: „Вие, българите, за нищо не ставате“; „Вие ни-кога няма да се оправите“ и т.н. Очевидно става въпрос за собствената ни лоша съвест.

Ивайло Дичев, Мария Иванчева, Меглена Кунева 9 февруари 2012 г.

Участници: Ивайло Дичев, Мария Иванчева, Меглена Кунева;

Водещ: Боян Знеполски

Днешната дискусия е първата в поредицата от дискусии, посветени на темата: „Народът“ и „гражданското общество“ като ресурси на демокрацията“. Темата е: „Как гражданските мобилизации ни помагат да разбираме и променяме нашето общество?“ Тази дискусия е продължение на една първа поредица от лекции и дискусии, която се проведе в Софийския университет през есента на 2011 г. в академична среда,с активното участие на студенти от няколко софийски университета. От днес и през следващите няколко месеца тя ще се пренесе в Центъра за дебати „Червената къща“, тоест ще се пренесе в „гражданското пространство“, като и самите участници ще бъдат много по-разнообразни.Основният въпрос, който ще ни вълнува е въпросът за смисъла на протестните движения на гражданите, как тези движения легитимират себе си, но също и как могат да бъдат делегитимирани? Този въпрос е актуален, защото през последните години България е арена на много граждански протести. Ще спомена само някои от тях – голямата учителска стачка,стачката на лекарите от Пирогов, протестите на научните работници от БАН, протестите на няколко софийски висши учебни заведения, протестите на зърнопроизводителите през последната есен, стачката в БДЖ, в момента текат протестите срещу АСТА, срещу шистовия газ и т.н. Мисля,че напоследък гражданската активност в България е много сериозна, кое-то изцяло опровергава фалшивите интервюта, които се разпространяват във Фейсбук. Могат да се прочетат какви ли не интервюта: с Умберто Еко, с холандския премиер, с различни посланици в България и т.н. В тях се казва почти едно и също: „Вие, българите, за нищо не ставате“; „Вие ни-кога няма да се оправите“ и т.н. Очевидно става въпрос за собствената ни лоша съвест.