Списание Критика и хуманизъм, 63 (2/ 2025):
“Прагматизмът и неговият отзвук”

(съставители: Георги Илиев, Милена Якимова, Димитър Вацов)

краен срок за подаване на текстовете: 15 май 2025

Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).

Анотация:

Предстоящият брой на списание Критика и хуманизъм ще бъде посветен на философията на прагматизма и нейното влияние върху социалните науки и хуманитаристиката в цялост. Прагматистката максима е определена от американския философ Чарлс Сандърс Пърс през 1878 г. Тя гласи следното: „Като разсъждаваме върху ефектите на даден обект, които е възможно да имат практически последици, ние разбираме обекта на нашата концепция. Тогава концепцията ни за тези ефекти е цялата ни концепция за обекта“ (Чарлс Сандърс Пърс „Как да проясним идеите си“). Самата максима е донякъде подобна на прословутия Бръснач на Окам – една дефиниция не бива да включва излишни същности, както твърди средновековният логик Уилям от Окам. Прагматистката максима обаче има отзвук и интерпретации, отиващи далеч отвъд познавателното (епистемологическото) ѝ значение. Тя дава началото на цяло течение сред философи и автори от сферата на социалните науки, което се основава върху това, че по- простото е по-ефективно; че една социална ситуация може да бъде изследвана само „отдолу“, а не чрез предварително постановяване на принципи; че всяка езикова (в най-общия смисъл знакова) употреба променя правилата на своя език; че всяка общност и
всяка инициатива гради свой речник, който може да бъде преведен, но не и докрай анализиран; че консенсусът и солидарността често пъти имат предимство пред епистемологичното потвърждение. Затова в този брой на рецепциите на прагматизма в
различни социални теории ще бъде посветено специално внимание.

Прагматизмът има дълга история в България – от първите опити за представянето на доктрината преди девети септември, до съвременните занимания със семиотиката на Пърс, с езиковите игри на Лудвиг Витгенщайн, с Ричард Рорти, с отношението между
критическата теория на Юрген Хабермас и прагматизма, социологическите изследвания съвместяващи прагматизъм и етнометодология и т.н. Проблем е това, че епистемологическата и семиотична линия се развива отделно от социологическата и
социално-критическа линия и комуникацията между двете е твърде рядка. Но това може да се промени! Предлагаме следните примерни тематични ядра, които да послужат ориентировъчно за по-нататъшна работа в полето на прагматизма:

Класическите въпроси:
Епистемологията и семиотиката на Чарлс Сандърс Пърс;
Системата на науките и тяхното развитие при Чарлс Сандърс Пърс;
Опит, вярвания и навик в прагматизма (Чарлс Сандърс Пърс, Уилям Джеймс, Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд);
Обществото, демокрацията и образованието (Уилям Джеймс, Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд);
Ранната история на прагматизма в България – фигурата на Иван Саръилиев и др.

Рецепции и неопрагматизми:
Прагматист ли е Лудвиг Витгенщайн? Навик, правило и употреба във Философски изследвания.
Прагматизмът и философията на науката (Томас Кун, Паул Файерабенд и др.);
Неопрагматизмът в аналитичната философия (Куайн, Дейвидсън, Пътнам, Рорти и др.)
Опитът на Робърт Брандъм за съчетаване на Хегеловата диалектика и прагматизма;
Прагматисткият обрат в критическата теория след Хабермас;
Чикагската школа, символният интеракционизъм и прагматизмът;
Етнометодология, социология и прагматизъм;
Прагматистката семиотика и философията на Жил Дельоз и Феликс Гатари;
Прагматистката етика и политическа философия на Джосая Ройс;

Списание Критика и хуманизъм, 61 (2/ 2024):
“Памет, история, жанр”

(съставители: Даниела Колева, Богдана Паскалева)

краен срок за подаване на текстовете: 15 май 2024

Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).

Анотация:

В съвременната критическа и хуманитарна мисъл наследството на XIX в. и първата половина на XX в. се свързва с изработване на новото понятие за история в Модерността – историята вече не е просто съхранено в хрониките знание за миналото, а бива разгледана през призмата на настоящето и бъдещето, и съответно упражнява въздействие върху тях. Историята позволява настоящето рефлексивно да възприема себе си като интегрален елемент от по-големи темпорални цялости и процеси. От друга
страна, след упадъка на големите наративи, историята става фрагментарна, винаги интерпретирана от конкретна настояща перспектива, а правото на глас върху осмислянето на миналото се демократизира. Паметта като преживяното минало на
индивида или като споделения свят на една общност (колективна памет) на свой ред пресича историческото и се преплита с него, играейки ключова роля във формирането на представите за настоящето.

Отвъд съдържателните аспекти обаче, паметта и историята винаги се отливат в някакви форми – наративни, вербални, визуални, пространствени и др., чиито правила на конструиране са в не по-малка степен исторически възникнали. Големите единици на тези форми се вписват в понятието за жанр. Разбиран не само като специфично филологическо или литературоведско понятие, но и в широк смисъл, като наследена рамка на предаването на паметта в дадена културна среда, жанрът може да предложи неочаквани перспективи пред изследванията на паметта и на историята. Задачата на настоящия брой е да постави въпроса за отношението между жанр и историческо
знание, между жанр и индивидуална/колективна памет.

По какъв начин историята се отлива в исторически възникнали жанрови форми? Дали дискурсивното рамкиране на паметта има въздействие върху начините, по които тази памет бива преживявана? Какъв е смисълът на жанровите форми – както фикционални, така и отвъд- или парафикционални – по отношение на предаваното от тях съдържание? Има ли изобщо място в историческото изследване или изследването на паметта едно подобно базово разбиране за взаимоотношението между съдържание и жанрова форма?

Възможни тематични полета:

  • Памет и история – рамкиране на историческия разказ;
  • Памет, жанр и преживяване на миналото;
  • Жанрът като исторически възникнала форма;
  • Индивидуално и общностно в жанровите форми;
  • Фикционални и нефикционални жанрове;
  • Жанрови иновации и трансформации;
  • Жанрова теория и история;
  • Функции на жанра;
  • Жанрът като пресечна точка на минало и настояще;
  • Устни и писмени жанрове;
  • Материални, визуални и пространствени аспекти на жанра и връзката им с
    паметта;
  • Вербални, визуални, музикални и пр. аспекти на жанра;
  • Жанр и техническа възпроизводимост;
  • Жанрове и памет в киното и перформативните изкуства.

Списание Критика и хуманизъм, 60 (1/ 2024):
“Интимност: практики, дискурси и политики”

(съставители: Гергана Ненова, Татяна Коцева, Вероника Димитрова )

краен срок за подаване на текстовете: 10 януари 2024

Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).

Анотация:

В контекста на публичния дебат за насилието в интимните отношения, предстоящият брой на списание Критика и хуманизъм е насочен към изучаване на значенията, представите и практиките на интимността. Все по-отдалечаващи се от класическата представа за романтичната любов, съвременните форми на интимност са несигурен терен, белязан от очаквания за взаимност и доверие, равнопоставеност, сексуално удовлетворение и избягване на „токсични“ поведения. Ако, както твърди Антъни Гидънс, трансформациите на интимността в съвременните общества отразяват промени в моделите на отношенията между половете, сексуалността и семейния живот, това поставя важния въпрос за контурите и насоките на тези трансформации в българското общество.

Кои са дискурсите, които повлияват върху представите за любов, сексуалност, интимност, партньорство? Каква е ролята на дигиталните технологии за „разбягването“ на дефинициите и практиките на интимността? Технологично опосредени или технологично създавани са „връзките“ в съвременните общества? Как се навигират иманентните несигурности на интимността и с какви рискове са „заредени“ интимните връзки? Как се променят джендър обусловените различия в представите и практиките на интимност? Как ненормативни форми на интимност като еднополовите връзки и немоногамните отношения се появяват, утвърждават и публично легитимират във фамилистично общество като българското? Това са само част от въпросите, на които ще търсим отговор в тематичния брой. Публикациите могат да бъдат както чисто теоретични, така и основаващи се на емпирични изследвания.

 

Възможни тематични полета, в които очакваме публикации, са:

  • Теоретични подходи към интимността;
  • Публични институции и регулация на интимността;
  • Дигитални технологии и интимност;
  • Сексуалност и репрезентации на сексуалността;
  • Насилие и тормоз в интимните отношения;
  • Социо-културни представи за любов и интимност;
  • Поколенческа динамика в представите за интимност;
  • Пол и социални роли в интимните отношения;
  • Уязвимости и рискове в интимните връзки;
  • Етнически и религиозни различия в интимността.

Списание Критика и хуманизъм, 59 (2/ 2023):
“Пространство и среда”

(съставители: Симеон Кюркчиев, Богдана Паскалева, Мария Мартинова, Вероника Димитрова)

краен срок за подаване на текстовете: 15 май 2023

Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).

Анотация:

Предстоящият брой на списание Критика и хуманизъм се обръща към познатите, но лесно губещи се като фон понятия за пространство и среда. Как мислим заобикалящото, кога и чрез какви експертни позиции, посредством какви представи и образи съумяваме да говорим за него? Какви техники се мобилизират, за да стане то разбираемо и управляемо? Кога пространството успешно се превръща в „наше“ или „чуждо“? Как взаимодействаме с това около нас, което разпознаваме като среда, и как откриваме нейните закономерности и граници? Какви практики на репрезентиране и картографиране, реално или символно, може да опишем? Как пространството е обвързано със свободата и реда? 

В този бъдещ брой на списанието търсим разнообразните схващания, подходи, осмисляния за пространството и средата, които обитаваме и в които сме потопени. Очакваме Вашия принос, свързан с анализ на понятията, с тяхното прилагане за разбиране на градската, културната, околната среда, на конкретни пространства, в които взаимодействат различни обществени групи. Интересуваме се от дефинирането, измерването, откриването и преоткриването, оформянето, опазването, обитаването на пространството и средата, от експертите и политиките, които ни разказват за тях; от стабилизирането и дестабилизирането на средата; от философските, социологически, антропологически и художествени осмисляния на понятията пространство и среда; от технологичните опосредявания на пространството и неизбежните ефекти върху нашето всекидневие.  

Потенциални тематични полета: 

  • Градска среда, градски политики и градско планиране
  • Географско пространство и практики на репрезентиране
  • Фикционално и реално пространство
  • Околна среда и екология 
  • Утопии и хетеротопии
  • Среда и управляемост 
  • Онтология на пространството
  • Технологии на пространството 
  • Исторически метаморфози на пространството
  • Образи и представи за пространствата
  • Модерност и пространствени революции
  • Реални и виртуални пространства

Списание Критика и хуманизъм, 58 (1/ 2023):
“Глобализация и пропагандни войни”

(съставители: Ралица Ковачева, Милена Якимова и Димитър Вацов)

краен срок за подаване на текстовете: 10 октомври 2022

Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате  на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор); kovacheva.r@gmail.com (Ралица Ковачева, водещ броя); milena.iakimova@gmail.com (Милена Якимова, водещ броя); dvatsov@gmail.com (Димитър Вацов, водещ броя)

Анотация:

Глобализацията – усилването на социалната свързаност в световен мащаб – през последното десетилетие събужда отчетливи съпротиви. Оформят се нови политически, икономически и културни противопоставяния. Те се разгръщат през дискурсивни противоречия, а често прерастват и в открити войни на фронта на истината. Защото днес дори традиционните модерни авторитети – науката и демокрацията като стожери на истината – биват пряко оспорвани.

Всъщност COVID-пандемията и войната срещу Украйна оголиха точно тези пропуквания в дискурсивната хегемония на модерната рационалност: оспорването на науката при пандемията и на демокрацията – във войната. На теория в късната модерност науката се е смирила и е признала своята погрешимост: съвременните учени се опитват да калкулират вероятности и рискове в ситуация на изначална несигурност. На практика обаче – при разразяването на пандемията – широката публика сякаш се оказа неподготвена да разбере естественото смирение на учените и лекарите и да приеме честно признатия елемент на несигурност в техните прогнози. Рояк от конспиративни теории се просмука през пролуките на несигурността, за да даде на публиката „алтернативна“ сигурност. Поляризациите „за“ и „против“ COVID, „за“ и „против“ мерките и ваксините се превърнаха в истински пропагандни войни: в социалните медии, но и в официалната публичност. На този фон, мародерският реваншизъм на Путин – бруталната му завоевателна война срещу Украйна – буквализира с кръвта на жертвите дискурсивната война, която руската държава отдавна води срещу западните демокрации. Руската пропаганда, начената в началото на хилядолетието, усилена след анексията на Крим и доведена до военизирания й предел сега, оспорва не друго, а суверенитета на народа (демокрацията) от името на суверенитета на управленския елит (автокрацията). Но макар COVID и Украйна да са двете теми, по които в последните години се формират най-мощните дискурсивни поляризации, все пак пропагандни войни текат и на други фронтове.
Кои са те?
Какви са пропагандните пакети, които се сблъскват на тези фронтове?
Кои са медиите, говорителите и мрежите, които ги възпроизвеждат?
Кои са събитията, които ги захранват и какви са наративите, с които се
пакетират?
Какви са контекстите – близки и далечни, исторически и социални – които
захранват тези наративи със съдържание?
Какви са социалните ефекти, които те постигат?
Тези са само част от въпросите, на които очакваме статиите от предстоящия брой на Критика и хуманизъм да отговарят. Важните днес теми за „пост-истината“, и „дезинформацията“ също е добре да бъдат обхванати, но като част от едно по-мащабно усилие за критическа археология на съвременните дискурсивни борби. Разбира се, то е също така усилие да се отвори наново въпроса за бъдещето – и какво бъдеще? – на модерната наука и на либералната демокрация.