Списание Критика и хуманизъм, 65 (2/ 2026):
“Дигитални технологии и изкуствен интелект”
(водещи броя: Валентин Славов и Николай Генов)
Списание Критика и хуманизъм, 65 (2/ 2026):
краен срок за подаване на заявки (работно заглавие): 10 юни 2025
краен срок за подаване на текстовете: 15 май 2026
Статиите, оформени според изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на следните имейл адреси:
kxjournal@kxjournal.com; veronika.s.dimitrova@gmail.com
Анотация:
Темата за мястото на новите дигитални технологии в съвременната културна среда и отношенията им с хуманитарните и социалните науки вече се е установила като неизменна част от публичните дискусии от 90-те години на миналия век насетне. В качеството си на изключително динамична област на глобалната култура в Късната модерност, дигиталните технологии непрекъснато поставят нови въпроси пред науката и теорията. След като в края на 2022 г. пред широка публика беше представен чатботът ChatGPT (генеративен езиков модел), който за кратко време концентрира огромен потребителски интерес, предизвика поредица от скандали и за пореден път създаде усещането за необратима промяна на света, последваха редица събития, засягащи стремителното развитие на изкуствения интелект, сред които появата в началото на 2025 г. на китайската реплика deepseek, и т. н.
Настоящият брой на сп. „Критика и хуманизъм“ дава пространство за рефлексия върху проблема за мястото на дигиталните технологии и на изкуствения интелект в културата, изкуствата, социалната и политическата сфера. В новата ситуация социалните мрежи, които доскоро се намираха в авангарда на социалната и хуманитарна проблематика, се оказват изместени от проблема за обхвата на изкуствения интелект, неговите нови и все още неизследвани възможности, аспектите на неговата (не)управляемост. На фона на това стремително развитие следва да се преразгледа и историята на изкуствения интелект от XIX в. насетне. Дали съвременната ситуация прави по-традиционните дигитални технологии част от миналото, или напротив – само усложнява общата картина, като покачва човешката зависимост от техниката на ново, неизвестно равнище? Или напротив, можем ли в цялостната констелация от технонаучни и културни фактори да откроим еманципаторен потенциал? Как на свой ред стои въпросът за иновацията, творчеството, авторството и други ключови аспекти на човешката култура, които доскоро изглеждаха поставени на тежко техническо изпитание, но днес се оказват практически немислими в традиционни термини? Като най-далечен хоризонт тук се нарежда и философският въпрос за (предполагаемата) природа на човека и неговото място в света.
Възможни тематични полета:
- нови хуманитарни и социални перспективи към дигиталните технологии;
- онтология, епистемология, семиотика и критика на дигиталното; проблемът за абдукцията;
- изкуственият интелект и човешкото същество; прозренията на научната фантастика – „Една одисея в космоса през 2001-та година“ на Артър Кларк, „Соларис“ на Станислав Лем и др.;
- изследвания в областта дигиталните технологии – интернет, социални мрежи, изкуствен интелект и пр.;
- управляемост и регулации на дигиталните технологии;
- социални аспекти на новите дигитални технологии;
- влияние на дигиталните технологии върху обществото и културата;
- дигитални технологии и сферата на политическото; автори като Дельоз и Гатари, Бенджамин Братън и др.
- дигитални технологии и история; идеи като „логическата машина“ на Чарлс Сандърс Пърс; „аналитичната машина“ на Ейда Лъвлейс; „икономията на машините“ и „работата с формули“ на Чарлз Бабидж;
- дигитални технологии и изкуство – проблеми на творчеството и авторството.
Списание Критика и хуманизъм, 64 (1/ 2026):
“Норма и отклонение”
(водещи броя: Вероника Димитрова, Мария Мартинова, Симеон Кюркчиев, Мартин Канушев)
краен срок за подаване на заявки (работно заглавие): 10 юни 2025
краен срок за подаване на текстовете: 15 януари 2026
Статиите, оформени според изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на следните имейл адреси:
kxjournal@kxjournal.com; veronika.s.dimitrova@gmail.com
Анотация:
Този брой на списание Критика и хуманизъм поставя проблема за констелацията от връзки между норма и отклонение в интердисциплинарен контекст, като аналитичната задача е да бъдат очертани социалните условия за възможност на познавателното поле. Тема, изградена върху наследството на Ървинг Гофман и Чикагската школа, както и върху това на мислители като Жорж Кангилем и Мишел Фуко. В тази научна перспектива правил(н)ото бива разбирано през неговото друго – отклонението. Тук нормата функционира в контраст с девиацията, но и обратно – девиацията е ефект на нормалното положение, един от основните властови инструмент на модерната биополитика. Двете състояния са в непосредствено – и в обратимо – отношение, реализират се едно през друго, въпреки че се репрезентират като отделени и самостоятелни феномени.
Модерната история ни показва, че от открояването, белязването и етикетирането на различието следват множество есенциализиращи практики – кодифицирането на престъпността, на лудостта, на сексуалността, на грижата за себе си, на етническото/расовото малцинство, а от това възникват и научните дискурси, които ги поддържат властово – на правото, медицината, психиатрията, психологията, сексологията, криминологията и т.н. Тези форми на знание, които не само дефинират и квалифицират, но и нормализират определени поведения, в крайна сметка спомагат за организацията на пространства, където стигматизацията и маргинализацията се оказват характеристики на принудително наложения социален ред. В хода на историческото време, а и днес, научните дискурси се ограничават в произвеждане на истината в два модуса: на нормалност и на девиантност. Проблемната ситуация, в която се намират те днес, поставя под въпрос самата форма на познанието, неговата рационалност, отношението „субект – обект“, адекватността на метода, валидността на резултатите. Това е фундаментална криза, но не за (не)истинните твърдения на въпросните дискурси, а за социалните им функции на власт и знание.
В този брой отклоненията ще бъдат изследвани като конструирани през различни апарати на знание, научни дискурси и институционални практики. В едно отворено диалогично поле ще проследим как разнообразни концепции черпят основания от отношението между норма и отклонение, но и как се формират обществени нагласи към различни норми и към онези, които се отклоняват от тях.
Възможни тематични полета:
- Социални профили на отклонението: болест и лудост, престъпност и девиантност, хетеросексуалност и алтернативни сексуалности, социално различие;
- Етикетиране, девиантност и стигматизация;
- Маргинализация и сегрегиране на другостта;
- Трансгресия, еманципация и екзистенция;
- Норма, право, съдебно-психиатрична експертиза;
- Дисфункционалност, неадаптивност и медикализация;
- „Нормално“ и „патологично“ съществуване;
- Корекционни институции и дискурсивни практики;
- Власт, знание и субектност;
- Езиците на различното, необичайното, нередното;
- Нормализация и нормификация;
- Вариабилност на социалния контрол;
- Морално предприемачество, активизъм и конструиране на нови форми на отклонения.
Списание Критика и хуманизъм, 63 (2/ 2025):
“Прагматизмът и неговият отзвук”
(съставители: Георги Илиев, Милена Якимова, Димитър Вацов)
краен срок за подаване на текстовете: 15 май 2025
Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).
Анотация:
Предстоящият брой на списание Критика и хуманизъм ще бъде посветен на философията на прагматизма и нейното влияние върху социалните науки и хуманитаристиката в цялост. Прагматистката максима е определена от американския философ Чарлс Сандърс Пърс през 1878 г. Тя гласи следното: „Като разсъждаваме върху ефектите на даден обект, които е възможно да имат практически последици, ние разбираме обекта на нашата концепция. Тогава концепцията ни за тези ефекти е цялата ни концепция за обекта“ (Чарлс Сандърс Пърс „Как да проясним идеите си“). Самата максима е донякъде подобна на прословутия Бръснач на Окам – една дефиниция не бива да включва излишни същности, както твърди средновековният логик Уилям от Окам. Прагматистката максима обаче има отзвук и интерпретации, отиващи далеч отвъд познавателното (епистемологическото) ѝ значение. Тя дава началото на цяло течение сред философи и автори от сферата на социалните науки, което се основава върху това, че по- простото е по-ефективно; че една социална ситуация може да бъде изследвана само „отдолу“, а не чрез предварително постановяване на принципи; че всяка езикова (в най-общия смисъл знакова) употреба променя правилата на своя език; че всяка общност и
всяка инициатива гради свой речник, който може да бъде преведен, но не и докрай анализиран; че консенсусът и солидарността често пъти имат предимство пред епистемологичното потвърждение. Затова в този брой на рецепциите на прагматизма в
различни социални теории ще бъде посветено специално внимание.
Прагматизмът има дълга история в България – от първите опити за представянето на доктрината преди девети септември, до съвременните занимания със семиотиката на Пърс, с езиковите игри на Лудвиг Витгенщайн, с Ричард Рорти, с отношението между
критическата теория на Юрген Хабермас и прагматизма, социологическите изследвания съвместяващи прагматизъм и етнометодология и т.н. Проблем е това, че епистемологическата и семиотична линия се развива отделно от социологическата и
социално-критическа линия и комуникацията между двете е твърде рядка. Но това може да се промени! Предлагаме следните примерни тематични ядра, които да послужат ориентировъчно за по-нататъшна работа в полето на прагматизма:
Класическите въпроси:
Епистемологията и семиотиката на Чарлс Сандърс Пърс;
Системата на науките и тяхното развитие при Чарлс Сандърс Пърс;
Опит, вярвания и навик в прагматизма (Чарлс Сандърс Пърс, Уилям Джеймс, Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд);
Обществото, демокрацията и образованието (Уилям Джеймс, Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд);
Ранната история на прагматизма в България – фигурата на Иван Саръилиев и др.
Рецепции и неопрагматизми:
Прагматист ли е Лудвиг Витгенщайн? Навик, правило и употреба във Философски изследвания.
Прагматизмът и философията на науката (Томас Кун, Паул Файерабенд и др.);
Неопрагматизмът в аналитичната философия (Куайн, Дейвидсън, Пътнам, Рорти и др.)
Опитът на Робърт Брандъм за съчетаване на Хегеловата диалектика и прагматизма;
Прагматисткият обрат в критическата теория след Хабермас;
Чикагската школа, символният интеракционизъм и прагматизмът;
Етнометодология, социология и прагматизъм;
Прагматистката семиотика и философията на Жил Дельоз и Феликс Гатари;
Прагматистката етика и политическа философия на Джосая Ройс;
Списание Критика и хуманизъм, 61 (2/ 2024):
“Памет, история, жанр”
(съставители: Даниела Колева, Богдана Паскалева)
краен срок за подаване на текстовете: 15 май 2024
Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).
Анотация:
В съвременната критическа и хуманитарна мисъл наследството на XIX в. и първата половина на XX в. се свързва с изработване на новото понятие за история в Модерността – историята вече не е просто съхранено в хрониките знание за миналото, а бива разгледана през призмата на настоящето и бъдещето, и съответно упражнява въздействие върху тях. Историята позволява настоящето рефлексивно да възприема себе си като интегрален елемент от по-големи темпорални цялости и процеси. От друга
страна, след упадъка на големите наративи, историята става фрагментарна, винаги интерпретирана от конкретна настояща перспектива, а правото на глас върху осмислянето на миналото се демократизира. Паметта като преживяното минало на
индивида или като споделения свят на една общност (колективна памет) на свой ред пресича историческото и се преплита с него, играейки ключова роля във формирането на представите за настоящето.
Отвъд съдържателните аспекти обаче, паметта и историята винаги се отливат в някакви форми – наративни, вербални, визуални, пространствени и др., чиито правила на конструиране са в не по-малка степен исторически възникнали. Големите единици на тези форми се вписват в понятието за жанр. Разбиран не само като специфично филологическо или литературоведско понятие, но и в широк смисъл, като наследена рамка на предаването на паметта в дадена културна среда, жанрът може да предложи неочаквани перспективи пред изследванията на паметта и на историята. Задачата на настоящия брой е да постави въпроса за отношението между жанр и историческо
знание, между жанр и индивидуална/колективна памет.
По какъв начин историята се отлива в исторически възникнали жанрови форми? Дали дискурсивното рамкиране на паметта има въздействие върху начините, по които тази памет бива преживявана? Какъв е смисълът на жанровите форми – както фикционални, така и отвъд- или парафикционални – по отношение на предаваното от тях съдържание? Има ли изобщо място в историческото изследване или изследването на паметта едно подобно базово разбиране за взаимоотношението между съдържание и жанрова форма?
Възможни тематични полета:
- Памет и история – рамкиране на историческия разказ;
- Памет, жанр и преживяване на миналото;
- Жанрът като исторически възникнала форма;
- Индивидуално и общностно в жанровите форми;
- Фикционални и нефикционални жанрове;
- Жанрови иновации и трансформации;
- Жанрова теория и история;
- Функции на жанра;
- Жанрът като пресечна точка на минало и настояще;
- Устни и писмени жанрове;
- Материални, визуални и пространствени аспекти на жанра и връзката им с
паметта; - Вербални, визуални, музикални и пр. аспекти на жанра;
- Жанр и техническа възпроизводимост;
- Жанрове и памет в киното и перформативните изкуства.
Списание Критика и хуманизъм, 60 (1/ 2024):
“Интимност: практики, дискурси и политики”
(съставители: Гергана Ненова, Татяна Коцева, Вероника Димитрова )
краен срок за подаване на текстовете: 10 януари 2024
Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).
Анотация:
В контекста на публичния дебат за насилието в интимните отношения, предстоящият брой на списание Критика и хуманизъм е насочен към изучаване на значенията, представите и практиките на интимността. Все по-отдалечаващи се от класическата представа за романтичната любов, съвременните форми на интимност са несигурен терен, белязан от очаквания за взаимност и доверие, равнопоставеност, сексуално удовлетворение и избягване на „токсични“ поведения. Ако, както твърди Антъни Гидънс, трансформациите на интимността в съвременните общества отразяват промени в моделите на отношенията между половете, сексуалността и семейния живот, това поставя важния въпрос за контурите и насоките на тези трансформации в българското общество.
Кои са дискурсите, които повлияват върху представите за любов, сексуалност, интимност, партньорство? Каква е ролята на дигиталните технологии за „разбягването“ на дефинициите и практиките на интимността? Технологично опосредени или технологично създавани са „връзките“ в съвременните общества? Как се навигират иманентните несигурности на интимността и с какви рискове са „заредени“ интимните връзки? Как се променят джендър обусловените различия в представите и практиките на интимност? Как ненормативни форми на интимност като еднополовите връзки и немоногамните отношения се появяват, утвърждават и публично легитимират във фамилистично общество като българското? Това са само част от въпросите, на които ще търсим отговор в тематичния брой. Публикациите могат да бъдат както чисто теоретични, така и основаващи се на емпирични изследвания.
Възможни тематични полета, в които очакваме публикации, са:
- Теоретични подходи към интимността;
- Публични институции и регулация на интимността;
- Дигитални технологии и интимност;
- Сексуалност и репрезентации на сексуалността;
- Насилие и тормоз в интимните отношения;
- Социо-културни представи за любов и интимност;
- Поколенческа динамика в представите за интимност;
- Пол и социални роли в интимните отношения;
- Уязвимости и рискове в интимните връзки;
- Етнически и религиозни различия в интимността.
Списание Критика и хуманизъм, 59 (2/ 2023):
“Пространство и среда”
(съставители: Симеон Кюркчиев, Богдана Паскалева, Мария Мартинова, Вероника Димитрова)
краен срок за подаване на текстовете: 15 май 2023
Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на hssfoundation1@gmail.com (официалния мейл адрес на ФХСИ – София), както и на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор).
Анотация:
Предстоящият брой на списание Критика и хуманизъм се обръща към познатите, но лесно губещи се като фон понятия за пространство и среда. Как мислим заобикалящото, кога и чрез какви експертни позиции, посредством какви представи и образи съумяваме да говорим за него? Какви техники се мобилизират, за да стане то разбираемо и управляемо? Кога пространството успешно се превръща в „наше“ или „чуждо“? Как взаимодействаме с това около нас, което разпознаваме като среда, и как откриваме нейните закономерности и граници? Какви практики на репрезентиране и картографиране, реално или символно, може да опишем? Как пространството е обвързано със свободата и реда?
В този бъдещ брой на списанието търсим разнообразните схващания, подходи, осмисляния за пространството и средата, които обитаваме и в които сме потопени. Очакваме Вашия принос, свързан с анализ на понятията, с тяхното прилагане за разбиране на градската, културната, околната среда, на конкретни пространства, в които взаимодействат различни обществени групи. Интересуваме се от дефинирането, измерването, откриването и преоткриването, оформянето, опазването, обитаването на пространството и средата, от експертите и политиките, които ни разказват за тях; от стабилизирането и дестабилизирането на средата; от философските, социологически, антропологически и художествени осмисляния на понятията пространство и среда; от технологичните опосредявания на пространството и неизбежните ефекти върху нашето всекидневие.
Потенциални тематични полета:
- Градска среда, градски политики и градско планиране
- Географско пространство и практики на репрезентиране
- Фикционално и реално пространство
- Околна среда и екология
- Утопии и хетеротопии
- Среда и управляемост
- Онтология на пространството
- Технологии на пространството
- Исторически метаморфози на пространството
- Образи и представи за пространствата
- Модерност и пространствени революции
- Реални и виртуални пространства
Списание Критика и хуманизъм, 58 (1/ 2023):
“Глобализация и пропагандни войни”
(съставители: Ралица Ковачева, Милена Якимова и Димитър Вацов)
краен срок за подаване на текстовете: 10 октомври 2022
Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор); kovacheva.r@gmail.com (Ралица Ковачева, водещ броя); milena.iakimova@gmail.com (Милена Якимова, водещ броя); dvatsov@gmail.com (Димитър Вацов, водещ броя)
Анотация:
Глобализацията – усилването на социалната свързаност в световен мащаб – през последното десетилетие събужда отчетливи съпротиви. Оформят се нови политически, икономически и културни противопоставяния. Те се разгръщат през дискурсивни противоречия, а често прерастват и в открити войни на фронта на истината. Защото днес дори традиционните модерни авторитети – науката и демокрацията като стожери на истината – биват пряко оспорвани.
Всъщност COVID-пандемията и войната срещу Украйна оголиха точно тези пропуквания в дискурсивната хегемония на модерната рационалност: оспорването на науката при пандемията и на демокрацията – във войната. На теория в късната модерност науката се е смирила и е признала своята погрешимост: съвременните учени се опитват да калкулират вероятности и рискове в ситуация на изначална несигурност. На практика обаче – при разразяването на пандемията – широката публика сякаш се оказа неподготвена да разбере естественото смирение на учените и лекарите и да приеме честно признатия елемент на несигурност в техните прогнози. Рояк от конспиративни теории се просмука през пролуките на несигурността, за да даде на публиката „алтернативна“ сигурност. Поляризациите „за“ и „против“ COVID, „за“ и „против“ мерките и ваксините се превърнаха в истински пропагандни войни: в социалните медии, но и в официалната публичност. На този фон, мародерският реваншизъм на Путин – бруталната му завоевателна война срещу Украйна – буквализира с кръвта на жертвите дискурсивната война, която руската държава отдавна води срещу западните демокрации. Руската пропаганда, начената в началото на хилядолетието, усилена след анексията на Крим и доведена до военизирания й предел сега, оспорва не друго, а суверенитета на народа (демокрацията) от името на суверенитета на управленския елит (автокрацията). Но макар COVID и Украйна да са двете теми, по които в последните години се формират най-мощните дискурсивни поляризации, все пак пропагандни войни текат и на други фронтове.
Кои са те?
Какви са пропагандните пакети, които се сблъскват на тези фронтове?
Кои са медиите, говорителите и мрежите, които ги възпроизвеждат?
Кои са събитията, които ги захранват и какви са наративите, с които се
пакетират?
Какви са контекстите – близки и далечни, исторически и социални – които
захранват тези наративи със съдържание?
Какви са социалните ефекти, които те постигат?
Тези са само част от въпросите, на които очакваме статиите от предстоящия брой на Критика и хуманизъм да отговарят. Важните днес теми за „пост-истината“, и „дезинформацията“ също е добре да бъдат обхванати, но като част от едно по-мащабно усилие за критическа археология на съвременните дискурсивни борби. Разбира се, то е също така усилие да се отвори наново въпроса за бъдещето – и какво бъдеще? – на модерната наука и на либералната демокрация.