ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ

 

Списание Критика и хуманизъм приема текстове на английски, немски, френски, руски и български език. Предложенията се обсъждат за публикуване само при условие че са изключени всякакви по-ранни или текущи публикации на същия текст.

Статиите се приемат за публикация след анонимно рецензиране – процедурата предполага двойна анонимност (на автор и на рецензент). Статии се подават за анонимно рецензиране само ако са релевантни спрямо темата на предстоящ брой, обявен предварително на www.kxjournal.com. Основни критерии, според които се оценяват качествата на статиите, са:

  • степен на значимост на проблема, разглеждан от автора;
  • степен на запознатост с актуалното състояние на научните изследвания по разглеждания проблем;
  • яснота и издържаност на аргументацията в подкрепа на изложената от автора теза;
  • иновативност и релевантност на подхода на автора към изследвания проблем;
  • стил на писане, научно равнище и овладяване на комплексността на разглежданата проблематика.

Материалите трябва да бъдат предавани като прикачен файл на електронната поща на списанието и на главния редактор: hssfoundation1@gmail.com, veronika.s.dimitrova@gmail.com.

Ръкописите не бива да надхвърлят 20 стандартни страници (36 000 знака), заедно с таблиците и илюстрациите. Ръкописите се подават в MS Word формат (docx), шрифт Times New Roman, размер 12 (font) и разстояние между редовете 1.5 (line spacing).

Текстът трябва да бъде съпроводен от резюме на английски език (до 150 думи), превод на заглавието на английски език и ключови думи на български и на английски език (до 10 на брой).

В отделен файл се прилагат име, електронна поща, институционален адрес и кратка биографична справка за автора (академична степен, длъжност, основни публикации, научни интереси и др.) на български и английски език.

При наличие на графики, таблици и изображения в текста, те следва да бъдат изпратени отделно. Таблиците, графиките и изображенията трябва да имат ясни заглавия в текста. Графиките и изображенията се подават черно-бели. Изображенията се прилагат в растерен формат.

Бележките са в края на текста.

Цитирането се извършва съгласно Харвардския реферативен стил.

Използването на Харвардския реферативен стил е задължително. Подробно ръководство за употреба на стила може да намерите на:

http://www.library.uq.edu.au/training/citation/harvard_6.pdf

https://www.mendeley.com/guides/harvard-citation-guide/

Текстове, които не са подготвени съгласно посочените изисквания, няма да бъдат разглеждани.

ЦИТАТИ И ИЗПИСВАНЕ НА ЗАГЛАВИЯ В ТЕКСТА

Цитатите се изписват само на латиница. Имената на небългарските автори се предават според оригиналната ортография, на българските автори – транслитерирани според националния стандарт.

Един автор:

(Gadamer, 2000, p. 56); (Goffman, 1963, p. 163)

Когато се цитира същото произведение следващ път, непосредствено след предното му цитиране:

(p. 56); (p. 163)

Когато се цитира повече от една страница:

(Gadamer, 2000, pp. 56-58); (Scheff, 2006, pp. 98-99)

Когато името на автора е част от основния текст:

…Гадамер (2000) твърди, че…

Двама или трима автори:

(Arendt and Heidegger, 2003 ); (Link and Phelan, 1995)

(Panayotov, Ivanova and Lihanova, 2013); (Panofsky, Klibansky and Saxl, 1964)

Повече от трима автори:

(Kanev et al., 2003); (Pinard et al., 2003)

Няколко публикации от автора в различни години:

Гофман (1961; 1963)

(Goffman 1961; 1963)

Когато авторът има повече от една публикация в библиографията за година:

Дерида (1998a); Дерида (1998b)

(Derrida, 1998a; 1998b)

Обозначенията се изписват на латиница.

Когато се цитира повече от една публикация:

(Brown, 2003; Quine, 1969)

Изписването на заглавие на произведения в текста става в курсив и без кавички:

В своето произведение Практическият разум Бурдийо твърди …

Когато авторът/авторите не се цитират от български източник, името винаги се изписва:

…по-късен израз на Куайн (Quine, 1969, p. 27)…

При двама автори с една и съща фамилия цитатите в текста съдържат и съкратените им инициали:

(Znepolski, B., 1999, p. 81-105)

(Znepolski, I., 2003, p. 97)

Когато се посочва година на написване/издаване на произведение само за информация, годината се дава в големи скоби, ако самото произведение не се цитира и не присъства в библиографската справка:

В Старобългарски страници. Антология [1966] Петър Динеков…

Ако се цитира индиректно, цитирането се извършва през цитиращия автор:

(Colquhoun, 1806, p. 7 цит. в Dean, 1991) или

…изследването на Смит от 2005 (cited in Jones, 2008, p. 156) показва, че…

…изследването на Браун (Brown, 1966 cited in Bassett, 1986, p. 142)

Когато се цитират документи от организации без посочено авторство:

При първо цитиране, ако не е въведено съкращението: В доклад на Европейска комисия (European Commission, EC) (2021)…

Или: В доклад ((EC), 2021) или (European Commission (EC), 2021)…

При повторно цитиране: …в доклада (EC, 2021)…

Когато се цитират вестници:

Ако статията има автор: (Stancheva, 2022)

Ако статията няма автор: (Dnevnik, 2022)

Когато се цитират вестници, които са достъпни онлайн:

Ако статията има автор: (Stancheva, 2022)

Ако статията няма автор: (Dnevnik, 2022)

Когато се цитират законодателни актове:

При първо цитиране, ако не е въведено съкращението на източника:  Законът за държавния бюджет (Darzhaven vestnik (DV), 04.03.2018)…

При първо цитиране, ако е въведено съкращението: Законът за държавния бюджет (DV, 04.03.2018)…

При повторно цитиране: … в закона (DV, 04.03.2018)…

В библиографията се описва по следния начин:

Zakon za darzhavniya byudzhet. (2018) Darzhaven vestnik, 04.03, pp. 3-4. Sofia: Darzhavna pechatnitsa [Закон за държавния бюджет. (2018) Държавен вестник, 04.03, с. 3-4. София: Държавна печатница].

Цитиране на класически произведения:

При автори, за които съществуват стандартни издания, се използват възприетите според стандартното издание форми на пагинация:

Според Фройд (SE, XVI, p. 243) несъзнаваното…

При произведения, които нямат посочена дата на издаване, се изписва годината на превода, пред която се изписва „прев.“ или версията, като се изписва „версия“ след годината:

(Euripides, trans. 1931)

(Euripides, 1929 version)

(Krиsteva, trans.1999)

За класически, средновековни и други изворови произведения, имащи определен стандарт на цитиране, то се запазва, като се изписва в курсив заглавието на произведението и последващите книга, част, пагинация, и т.н. по общоприетия стил:

(Rep., VІІІ, 558b, p. 362) или (Rep., 558b) или (Plat., Rep., 558b)

(Met., V, 1017a5-17) или (Met., 1017a5-17) или (Arist., Met., 1017a5-17)

(Soph., OT, 316-318; 1002-1014; OC, 261-284)

(Paus., IV, 13, 2)

(Summa theologiae, I-II, q. 33, a. 2, p. 494)

За по-малко популярни класически текстове се използва форматът на цитиране, зададен от стандартно издание.

ОФОРМЯНЕ НА БИБЛИОГРАФИЯТА

Необходимо е изготвянето на пълна библиография, т.е. на всички цитирани или посочвани в корпуса на текста или в бележките към него ресурси – книги, статии, списания, вестници, електронни (вкл. медийни) източници и др. Библиографията трябва да е подредена по азбучен ред на латиница, всички заглавия на кирилица се транслитерират.

За транслитерирането може да използвате автоматична система: https://2cyr.com/?7

Книга:

Gadamer, H. G. (2000) Aktualnostta na krasivoto. [номер на изданието, ако не е първо]. Translation from German Dimitar Denkov. Sofia: Kritika i Humanizam [Гадамер, Х. Г. (2000) Актуалността на красивото. [номер на изданието, ако не е първо]. Превод от немски Димитър Денков. София: Критика и хуманизъм].

Статия/глава от сборник с редакторски колектив:

Danyanova, Z. (2002) Politiki na prevoda. In: Znepolski, I. (comp.), Okolo Zhak Derida i chudovishtniyat diskurs. Sofia: Dom na naukite za choveka i obshtestvoto. pp. 370-391 [Дамянова, Ж. (2002) Политики на превода. В: Знеполски, И. (съст.), Около Жак Дерида и чудовищният дискурс. София: Дом на науките за човека и обществото. с. 370-391].

Smith, J. (1975) A source of information. In: Jones, W. (ed.) One hundred and one ways to find information about health. Oxford: Oxford University Press. pp. 370-391.

Статия в списание:

Marocki, W. (2007) Silata na spomena – vavlechenost i refleksiya. Aspekti na edno strukturno mediyno obrazovanie varhu primera na kinoto. Sociological problems, 1 (2), pp. 302-323. [Мароцки, В. (2007) Силата на спомена – въвлеченост и рефлексия. Аспекти на едно структурно медийно образование върху примера на киното. Социологически проблеми, 1 (2), с. 302-323].

Интернет страница:

Popova, S. (2009) Mediite: udaveni v prevoda (mu). Fondatsiya Mediyna demokratsiya [Попова, С. (2009) Медиите: удавени в превода (му). Фондация Медийна демокрация]. http://www.fmd.bg/?p=4848 [Accessed: 09.02.10].

 

Книги, които са преведени:

Baudrillard, J. (1996) Kam kritika na politicheskata ikonomiya na znaka.Translation from French Antoaneta Koleva. Sofia: IK Kritika i Humanizam [Бодрияр, Ж. (1996) Към критика на политическата икономия на знака. Превод от френски Антоанета Колева. София: ИК Критика и Хуманизъм].

Когато се цитира доклад от организация без посочено авторство:

European Commission (2021) Doklad za varhovenstvoto na zakona. Brussels: EC [Европейска комисия. (2021) Доклад за върховенството на закона. Брюксел: ЕК].

Ако документът е наличен онлайн: European Commission. (2021) Doklad za varhovenstvoto na zakona. Brussels: EC [Европейска комисия. (2021) Доклад за върховенството на закона. Брюксел: ЕК]. https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/rule-law/rule-law-mechanism/2021-rule-law-report_bg [Accessed: 30.11.22].

Когато се цитират вестници:

Ако статията има автор: Stancheva, G. (2021) Da glasuvash? Da se vaksinirash? Kakvo pravi choveka dobar chlen na obshtestvoto. Dnevnik, 26.11., 45 (3), pp. 4-5. [Станчева, Г. (2021) Да гласуваш? Да се ваксинираш? Какво прави човека добър член на обществото. Дневник, 26.11, 45 (3), с. 4-5].

Ако статията няма автор: Dnevnik (2021) Da glasuvash? Da se vaksinirash? Kakvo pravi choveka dobar chlen na obshtestvoto. Dnevnik, 26.11., 45 (3), pp. 4-5 [Дневник (2021) Да гласуваш? Да се ваксинираш? Какво прави човека добър член на обществото. Дневник, 26.11, 45 (3), с. 4-5].

Когато се цитират вестници, които са достъпни онлайн:

Ако статията има автор: Stancheva, G. (2021) Da glasuvash? Da se vaksinirash? Kakvo pravi choveka dobar chlen na obshtestvoto. Dnevnik, 26.11, 45 (3), pp. 4-5. [Станчева, Г. (2021) Да гласуваш? Да се ваксинираш? Какво прави човека добър член на обществото. Дневник, 26.11, 45 (3), с. 4-5]. https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/11/26/4417471_da_glasuvash_da_se_vaksinirash_kakvo_pravi_choveka/?ref=home_mainStory [Accessed: 30.11.22].

Ако статията няма автор: Dnevnik (2021) Da glasuvash? Da se vaksinirash? Kakvo pravi choveka dobar chlen na obshtestvoto. Dnevnik, 26.11, 45 (3), pp. 4-5. .[Дневник (2021) Да гласуваш? Да се ваксинираш? Какво прави човека добър член на обществото. Дневник, 26.11, 45 (3), с. 4-5]. https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/11/26/4417471_da_glasuvash_da_se_vaksinirash_kakvo_pravi_choveka/?ref=home_mainStory [Accessed: 30.11.22].

Когато се цитират законодателни актове:

Zakon za darzhavniya byudzhet. (2018) Darzhaven vestnik, 04.03, pp. 3-4. Sofia: Darzhavna pechatnitsa [Закон за държавния бюджет. (2018) Държавен вестник, 04.03, с. 3-4. София: Държавна печатница].

Преводни статии:

Cassirer, E. (1993) Opredelenieto za choveka ot gledna tochka na choveshkata kultura. Translation from German M. Boeva. In: Stefanov, I. and Ginev, D. (comps.) Idei v kulturologiyata.  Vol. 2. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”, pp. 122-141. [Касирер, Е. (1993) Определението за човека от гледна точка на човешката култура. Превод от немски М. Боева. В: Стефанов, И. и Гинев, Д. (съст.) Идеи в културологията.  Т. 2. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 122-141].

Marcuse, H. (2019) Krayat na utopiyata. Translation from German Mariya Ivancheva and Mariya Kalcheva. Piron: Akademichno elektronno spisanie za izkustva i kultura, 18 (Novite utopii) [Маркузе, Х. (2019) Краят на утопията. Превод от немски Мария Иванчева, Мария Калчева. Пирон: Академично електронно списание за изкуства и култура, 18 (Новите утопии)]. https://piron.culturecenter-su.org/herbert-marcuse-das-ende-der-utopie/ [Accessed: 10/4/2021].

Ако става дума за книги с голямо историческо значение, се изписва оригиналната година на публикуване и се добавя и годината на превеждане:

Kant, I. (1781) Kritika na chistiya razum. Translated by Tseko Torbov (1967). Sofia: Izdatelstvo na BAN [Кант, И. (1781) Критика на чистия разум. Превод Цеко Торбов (1967). София: Издателство на БАН].

Речници/ Енциклопедии

Ако има автор на статията:

Kesner, R. (2002). Memory neurobiology. In: Ramachandran, V. Encyclopedia of the human brain, Vol. 2. San Diego: Academic Press. pp. 783-796.

Ако няма автор, а само заглавие, тогава то се изписва и в текста, и в библиографската справка:

The Oxford English Dictionary (1989) Vol. 3, Oxford: Clarendon Press.

Ако публикацията няма автор, и в текста, и в библиографията се изписва заглавието на публикацията, като заглавието на статия се огражда с кавички, а на книга се дава в курсив:

книга: Varvara Ubriht, kalugeritsa v Krakov (1873). Tsargrad [Варвара Убрихт, калугерица в Краков (1873). Цариград].
статия: “Bukuresht, 15.02” (1869), Narodnost, 16.02, p.2. [„Букурещ, 15.02“ (1869), Народност, 16.02, с.2].